Руският енергиен гигант „Лукойл“ е постигнал ключово споразумение с американския инвестиционен фонд Carlyle за продажбата на своите чуждестранни активи. Сделката идва на фона на ултиматум от страна на САЩ, поставен миналата година, който изисква руската компания да се освободи от международния си бизнес до края на февруари 2026 г. като санкция заради бавните преговори за мир в Украйна.
Новината предизвика сериозен отзвук както на енергийните пазари, така и в България, където „Лукойл“ притежава стратегически активи. Според Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията, въпросното споразумение все още е на етап, който позволява промени и не е окончателно обвързващо. Това оставя „вратичка“ за продължаване на преговорите и с други потенциални купувачи.
Ролята на САЩ и процедурата по сделката
За да стане факт прехвърлянето на собствеността, е необходима санкцията на американските власти. Владимиров поясни в ефира на „Новините на NOVA“, че процедурата е сложна и зависи изцяло от Вашингтон.
„С това споразумение двете компании ще могат да кандидатстват за лиценз от Министерството на финансите на САЩ и така да завърши сделката. Но на ход са САЩ. Имат време до края на февруари”, коментира експертът.
Интересен детайл е, че активите на „Лукойл“ в Казахстан засега са изключени от потенциалната сделка с Carlyle. Към тях проявяват интерес други играчи, като се очаква те да бъдат продадени под различна форма. Същевременно американската корпорация „Шеврон“ е заявила желание да придобие активите на руската компания в Ирак.
„Така че не е много ясно точно кои активи от международната империя на „Лукойл“ ще бъдат продадени на Carlyle“, допълва Владимиров.
Какво означава това за рафинерията в Бургас?
За България сделката е от особена важност, тъй като „Лукойл Интернешънъл“ контролира рафинерията в Бургас и бизнеса на едро в страната. Анализаторът подчертава обаче, че купувачът Carlyle е финансова институция, а не индустриален оператор.
„Те притежават активи за над 250 милиарда долара. Но това не е компания, която може да оперира рафинерия. Тоест тук може да се върви към вторична сделка, при която Carlyle да препродаде тези активи на трета страна или пък да включи в сделката, например, големи търговци на нефт, които да осигуряват доставките за рафинерията”, обясни Владимиров.
Според него стратегическият интерес на България е активите да преминат в ръцете на компания с ясен произход от държава съюзник.
„Американски инвеститор би бил най-добрият вариант за страната от стратегическа гледна точка”, категоричен е експертът.
Финансовите параметри и замразените средства
Дори сделката да бъде финализирана, „Лукойл“ няма да получи достъп до средствата веднага. Парите ще бъдат блокирани в специална сметка под американски контрол.
„Ако се стигне до сделка, парите от нея ще бъдат замразени в американска Escrow сметка, докато не се реши изобщо казусът със санкциите срещу руските енергийни компании, което, мисля, ще се случи само при мирно споразумение в Украйна. Тази сделка може би ще стои „на трупчета“ дълго време“, прогнозира Владимиров.
Експертът обърна внимание и на действията на българското правителство, като отбеляза, че „не е случайно, че българското правителство още от първия момент намеква за продължаване на дерогацията след края на април за България, тъй като ще е много трудно да бъде завършена сделката в този срок”.