Данни на Евростат за 2024 г. отчитат 11% икономически ръст в Южния централен регион на България, което го поставя на челна позиция в Европейския съюз, предаде Флагман.бг. В същото време съседният Югоизточен регион регистрира спад от 13,2% и остава на последно място в класацията. Драстичната разлика между две съседни територии сигнализира за неравномерно развитие и проблеми на ниво държавна политика.
Южният централен регион, обхващащ Пловдив, Кърджали, Пазарджик и Хасково, бележи подем, докато Югоизтокът (Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас) губи инерция. Спадът изглежда нелогичен на фона на индустриалния профил на области като Бургас и Стара Загора.
Експертите обясняват отрицателния резултат с нормализирането на цените на електроенергията. Секретарят на Съвета за икономически анализи Пламен Ненов коментира, че през 2022 г. БВП на Стара Загора е скочил заради скъпия ток и работата на тецовете. След успокояването на пазара този ефект е затихнал, което води до статистически срив от високата база. Темата за регионалните неравенства е обект на редовни Анализи на ИПИ и Съвета за икономически анализи относно регионалните неравенства и БВП.
Данните показват тенденция на спад за Югоизточния регион в няколко поредни години след постпандемичния скок от 2021 г. Доц. д-р Георги Николов от УНСС посочи пред Money.bg структурните проблеми като причина. Според него между икономически активните краища на региона съществува „кухина“ без индустриализация. Липсата на бизнес в средата на региона води до изоставане.
Енергетиката остава ключов фактор за бъдещето на областта. Съществуват опасения, че Стара Загора може да преживее сътресения, подобни на тези в Северозапада през 90-те години, заради Зелената сделка. Икономически преход на Стара Загора, Зелената сделка и бъдещето на комплекс Марица Изток са теми, които изискват спешни мерки за преквалификация на заетите и привличане на нови инвеститори.
На другия полюс е Южният централен регион, чиито успехи се дължат основно на Пловдив и развитието на „Тракия икономическа зона“. Индустриалният парк привлича производства и осигурява свързаност, което вдига икономическите показатели на целия район. Инвестиции и разширяване на Тракия икономическа зона Пловдив през последните години превърнаха зоната в естествен икономически център.
Дисбалансите в страната се задълбочават и от доминацията на София, която формира 44% от БВП през 2024 г. Столицата продължава да се откъсва от останалите части на страната, като заплатите и икономическата активност там надвишават средните европейски нива.
В същото време Северна България продължава да страда от липса на инфраструктура. Според доц. Николов трите северни региона няма да отбележат сериозен растеж, докато не бъде завършена магистрала „Хемус“. Икономическо изоставане на Северна България и влиянието на магистрала Хемус остават проблем, който ограничава приноса на цели области до под 1% от общия БВП.