Президентът Доналд Тръмп е поставил Съединените щати на ръба на военен конфликт с Иран, след като нареди значително увеличаване на американските сили в Близкия изток и подготовка за възможна многоседмична въздушна операция, предаде Ройтерс.
Според информацията, Тръмп все още не е обяснил подробно на американската общественост защо е готов да предприеме най-агресивното действие срещу Ислямската република от революцията през 1979 г. насам.
Външната политика засенчва икономиката
Фокусът върху Иран се превръща в символ на това как външната политика доминира първите 13 месеца от втория мандат на президента, често измествайки теми като разходите за живот и инфлацията – въпроси, които социологическите проучвания сочат като водещи за избирателите.
Въпреки твърдата реторика, високопоставен представител на Белия дом признава, че в администрацията няма „единна подкрепа“ за атака срещу Иран.
„Всички действия на президента поставят Америка на първо място – било то чрез осигуряване на по-безопасен свят или връщане на икономическите постижения в страната ни“, заяви втори представител на Белия дом.
В същото време съветници и представители на републиканската кампания настояват президентът да се концентрира върху икономиката – тема, обсъдена на закрита среща с министри тази седмица, на която Тръмп не е присъствал.
Изборен риск преди ноември
Междинните избори през ноември ще определят дали Републиканската партия ще запази контрола си върху Конгреса. Загуба на една или двете камари би ограничила сериозно политическата свобода на президента в оставащите години от мандата му.
Републиканският стратег Роб Годфри предупреждава:
„Президентът трябва да има предвид политическата база, която го издигна три пъти като кандидат – тя е скептична към чуждестранните ангажименти. Краят на „вечните войни“ беше ясно обещание в кампанията.“
Докато част от движението „Make America Great Again“ подкрепи светкавичната операция срещу Венецуела, Иран се разглежда като много по-сериозен и опасен противник.
Военен натиск и неясни цели
САЩ вече насочиха удари срещу ядрени обекти в Иран през юни, а Техеран предупреди, че ще отговори „остро“, ако бъде атакуван отново.
Президентът Доналд Тръмп нееднократно заяви, че Иран „по-добре да преговаря за справедливо споразумение“, като постави условие страната да прекрати обогатяването на уран и всякакви амбиции за ядрено оръжие.
„Иран не може да има ядрено оръжие или възможността да създаде такова“, подчерта представител на Белия дом.
Въпреки това анализатори отбелязват, че липсва ясно обяснение как въздушни удари биха довели до „смяна на режима“ или до трайно стратегическо решение.
Обществено мнение и дилемата „Америка на първо място“
Тръмп спечели преизбирането си през 2024 г. с обещания за намаляване на инфлацията и избягване на скъпи външни конфликти. Проучванията обаче показват, че много американци остават скептични към нова чуждестранна война.
Републиканският стратег Лорън Кули смята, че подкрепа може да има – но при условия:
„Белият дом ще трябва ясно да свърже всяко действие със защитата на американската сигурност и икономическата стабилност в страната.“
Исторически външната политика рядко решава изхода на междинни избори. Но с изпращането на самолетоносачи, бойни самолети и допълнителни части в региона, президентът Доналд Тръмп може да се окаже в ситуация, в която да бъде принуден да действа, за да не изглежда слаб на международната сцена.
В противен случай той рискува да бъде обвинен в непоследователност – дилема, която поставя Белия дом в сложен баланс между дипломация, военна сила и изборна стратегия.