„От много отдавна е известно, че критерият за ниво инфлация не може да бъде спазен. Не виждам по какъв начин България би била приета в еврозоната от 1-ви януари 2024 г. Ако бяха взети радикални мерки при съкращаване на разходи, замразяване на заплати, поне в държавния сектор, и на пенсии за 1 година, но дори това да го направи следващ парламент, не виждам как ще се стигне до ниво, съответстващо на критериите“.
Това заяви за БНР икономистът и основател на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
„В изискването за еврозоната ма и политически неща, които са специфични изисквания за България, това е върховенството на закона, но там няма някакво развитие. Има и други законодателни неща, които е лесно да бъдат направени, но не бяха“, добави Станчев.
Икономистът коментира и решението на парламента минималната работна заплата да бъде 50% от средната:
„Така, както е прието, ефектът е не съвсем положителен. Няколко са причините, но първата е, че всяко такова изкуствено повишаване на възнаграждения, позволява на продавачите да повишават цените, защото се очаква, че това ще се повтори. Особено когато това става автоматично, какъвто е замисълът – на всеки 1-ви септември това да става. Освен това МРЗ е критерий за безкрайно много плащания – от таксите при личния лекар, до съдебните такси. Така, когато вдигате МРЗ, решавате някакъв временен проблем на около половин милион души, а рискът е да се вдигнат цените на таксите за всички останали. Друга причина, която може да послужи за промяна на приетото сега решение, е, обстоятелството, че ще се опитат да обвържат МРЗ с данъчното законодателство, с данъка върху личния доход и да се създаде необлагаем минимум, а това ще създаде фискални проблеми.“