На 3 март се навършват 150 гoдини от рождението на именития революционер и военен педагог полк. Борис Дрангов.
В негова памет бяха поднесени венци на паметника му в Парка на военната академия Г.С. Раковски в София.
Организатори на поклонението бяха от Национално обединение на десницата.
На събитието присъстваха внучката на полковника Райна Дрангова, правнучката му Кристина Попова и праправнукът му Ангел Георгиев.
„България днес най-много има нужда от личности и герои, които да обединяват, а не да разделят. Полковник Дрангов е бил истински баща за своите войници. Той е „грабвал“ хората и всички са вървели след него, без да се съобразяват, че директно се излагат на противниковите снаряди и куршуми. Дрангов е един високо морален човек и това най-добре проличава от писмото, което изпраща до своята съпруга тогава, когато заминава за Македония, за да участва в Илинденско-Преображенското въстание. За да спасиш личността, трябва да спасиш обществото“, казва Дрангов и това звучи много актуално и днес, както са актуални и думите от защитната му реч пред военния трибунал по един скалъпен и безуспешен процес срещу него: „За да просперира България на нея са ѝ необходими нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в Отечеството до фанатизъм“, припомни историкът Горан Благоев, член на Републиканци за България и водещ на предаването „Памет без давност“ на телевизия „Евроком“.
Кой е Борис Дрангов?
Подполковник Борис Стоянов Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 г. Завършва Военното училище през 1895 г. с XVI-ти Випуск. Негови съвипускници са Георги (Гоце) Делчев от Кукуш, Петър Стаматов и други видни дейци на национално-освободителното движение на българите от Македония и Одринско. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) води чета в Плавица планина, Султан-Тепе и Кратовско, подполковник Борис Дрангов е командир и предподавател във Военното на Негово Величество Училище. През Балканската война (1912-1913) служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска бригада (1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотни полкове). Сражава се в боевете при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу сръбските войски при Бубляк и Бела паланка. По време на Първата световна война (1914-1918) е командир на 5-ти пехотен Македонски полк в боевете при Криволак, Чичовските височини, Удово, Богданци и Гевгели. През 1916 г. е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие, подготвила над 1200 офицерски кандидати, сред които цвета на българската интелигенция, обществена и политическа мисъл през следващите пет десетилетия от историята на България. През септември 1916 г. е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия по време на кампанията в Добруджа и Румъния. На 25 февруари 1917 г. е назначен за командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Загива на 26 май 1917 г. на Битолския фронт, в участъка на Завоя на река Черна.
Подполковник Борис Дрангов оставя след себе си десетки военно-педагогически произведения, посветени на духа на армията и на принципите на възпитанието на българските офицери и войници, сред които и военния катехизис на строевите офицери „Помни войната!“, както и „Юнаци, изпълнете клетвата!“, „Подробна програма за обучението на младите войници и канонири“ и др… В памет на подполковник Борис Дрангов три български села носят неговото име – Дрангово, Петричко, Дрангово, Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско, а по вековните буки и канари на Беласица и до днес може да се прочете войнишката признателност, изсечена с боен нож: „Аз служих при Дрангов!…“