„На всичко това трябва да се сложи край. Считано от днес, официално снемам доверие от правителството. Липсва воля за реформи и борба с корупцията. Никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с държавни протекции. Институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта.“ Това са думи на президента Румен Радев. Датата, на която ги е произнесъл е 04.02.2020 г., малко след опита на Гешев да го омаскари с незаконно изнесени СРС-та по повод на предбрачната му служебна афера със съпругата му Десислава, когато е бил начело на ВВС и е подписвал два договора с нея. На свой ред послушковците на Борисов в парламента започнаха да го заплашват с импийчмънт. Оттогава обаче държавният глава официално превзе ролята на пълководец в битката срещу задкулисието въпреки сянката на плана „Решетников“ в инсталирането му на „Дондуков“2. На 9.07.2020 г. неговият боен вик „Мутри вън“ стана мото на протестната вълна в защита на президентството и на обществото от прокурорския произвол. Тя изтласка към властта Кирил Петков и Асен Василев в ролята на негови политически довереници, на служебни министри и на автори на новия политически проект „Продължаваме промяната“. Формацията спечели изборите миналата година не без подадената ръка на президента. И изпадна от управлението не без неговото съучастие в разкостването на „Промяната“. Това вкара Радев в поразителен синхрон с Борисов и ортаците му от неизчегъртания модел, наречен КОЙ. Допреди година искаха да го импийчват, а днес той накичва с орден „Стара планина“ един от най–видните представители на корпоративно-партийното котило на Ахмед Доган. Метаморфозата, която порази антимафиотската харизма на Радев, стана видима в страхливата му реакция и позиция спрямо агресията на Путин в Украйна. Усети се в стихването на обвинителния му патос срещу „мутрите“. Тонът му срещу Борисов се умиротвори за сметка на ожесточението срещу Продължаваме промяната и Демократична България в отпора им срещу заговора на „хартиената коалиция“, разчистваща пътя за реванш на статуквото във властта. Само преди година и половина Радев твърдеше, че „Борисов и Пеевски са ортаци в бизнеса“. Днес обаче нарича шарлатани и лъжци Асен Василев и Кирил Петков, с обвинението, че се е излъгал баш в тях и в промяната. Тази трансформация на Радев е шокираща не само в политически, но и в човешки апект. Тя неизбежно поражда въпроса: На какво се дължи това убийствено салтомортале? Анализаторът Осман Октай, член на инициативния комитет за номинирането на Радев за втория му мандат, допусна в „Честно казано“, че президентът е притиснат до стената с опасен, мръсен компромат. И заяви, че не финансовите зависимости за политическо опитомяване са най-страшни. А онези, които той нарече „сексуални“, без да уточни какво има предвид. Един ретроспективен поглед обаче към сайта, смятан за най-яростния рупор на Борисов и антуража му по държавните кьошета, дава възможен отговор дали президентът е станал жертва на компроматен шантаж в този неприличен смисъл. В продължение на четири дни в началото на февруари миналата година изданието публикува поредица, наречена „Голата истина“, с уверението, че тя е ключ към задкулисието в държавата. Поредицата се състои от няколко снимки и едно видео с отвратително порнографско съдържание. Лошият фокус на картините е като от скрита камера за наблюдение – ченгеджийски номер. Уговорката е като при всяко активно мероприятие, лансирано през жълто-кафявите пощенски кутии: фотосите били пристигнали на електронната поща на сайта от анонимен подател. Изданието дразни най-долните инстинкти на читателите си с твърдението, че на снимките е, цитирам „известен мъж, борец с мутрите и за нов морал, семеен. Въпросът бил дали съпругата му подозира за неговите предпочитания към френската любов, при това в компанията на две жрици“. Мръсотията насочва директно към алюзии с президента. В замъглената креватна сцена се открояват тилът и част от профила на мъж, наподобяващи плешивината и формата на черепа на държавния глава. Дали герой на развратното изпълнение е той, нито е ясно, нито е доказуемо, може да е „фейк“. Но червеят на съмнението е пуснат да разяжда моралния авторитет на Радев. Показан му е сякаш краят на една мръсна тояга от ръкава на долнопробен изнудвач. След четири публикации поредицата спира без обяснение, без предупреждение. Твърди се, че по този рекетьорски начин функционира моделът КОЙ с неговите кръстници, проксита и взаимозависими от гадни компромати лица по върховете. Трагично ще е, ако президентът е попаднал в месомелачката му. Още повече, че публично той няма как да отреагира на подобен долнопробен шантаж. Остава ни да следим как видимо ще се развие процесът на трансформацията му: от борец срещу мутрите в техен съдружник по неволя и по принуда. Но разбира се, катарзисът предстои: и за президента, и за нас.
„За кожата на един Президент“ – малката проповед от еп. 185 на „Честно казано с Люба Кулезич”
„На всичко това трябва да се сложи край. Считано от днес, официално снемам доверие от правителството. Липсва воля за реформи и борба с корупцията. Никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с държавни протекции. Институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта.“ Това са думи на президента Румен Радев. Датата, на която ги е произнесъл е 04.02.2020 г., малко след опита на Гешев да го омаскари с незаконно изнесени СРС-та по повод на предбрачната му служебна афера със съпругата му Десислава, когато е бил начело на ВВС и е подписвал два договора с нея. На свой ред послушковците на Борисов в парламента започнаха да го заплашват с импийчмънт. Оттогава обаче държавният глава официално превзе ролята на пълководец в битката срещу задкулисието въпреки сянката на плана „Решетников“ в инсталирането му на „Дондуков“2. На 9.07.2020 г. неговият боен вик „Мутри вън“ стана мото на протестната вълна в защита на президентството и на обществото от прокурорския произвол. Тя изтласка към властта Кирил Петков и Асен Василев в ролята на негови политически довереници, на служебни министри и на автори на новия политически проект „Продължаваме промяната“. Формацията спечели изборите миналата година не без подадената ръка на президента. И изпадна от управлението не без неговото съучастие в разкостването на „Промяната“. Това вкара Радев в поразителен синхрон с Борисов и ортаците му от неизчегъртания модел, наречен КОЙ. Допреди година искаха да го импийчват, а днес той накичва с орден „Стара планина“ един от най–видните представители на корпоративно-партийното котило на Ахмед Доган. Метаморфозата, която порази антимафиотската харизма на Радев, стана видима в страхливата му реакция и позиция спрямо агресията на Путин в Украйна. Усети се в стихването на обвинителния му патос срещу „мутрите“. Тонът му срещу Борисов се умиротвори за сметка на ожесточението срещу Продължаваме промяната и Демократична България в отпора им срещу заговора на „хартиената коалиция“, разчистваща пътя за реванш на статуквото във властта. Само преди година и половина Радев твърдеше, че „Борисов и Пеевски са ортаци в бизнеса“. Днес обаче нарича шарлатани и лъжци Асен Василев и Кирил Петков, с обвинението, че се е излъгал баш в тях и в промяната. Тази трансформация на Радев е шокираща не само в политически, но и в човешки апект. Тя неизбежно поражда въпроса: На какво се дължи това убийствено салтомортале? Анализаторът Осман Октай, член на инициативния комитет за номинирането на Радев за втория му мандат, допусна в „Честно казано“, че президентът е притиснат до стената с опасен, мръсен компромат. И заяви, че не финансовите зависимости за политическо опитомяване са най-страшни. А онези, които той нарече „сексуални“, без да уточни какво има предвид. Един ретроспективен поглед обаче към сайта, смятан за най-яростния рупор на Борисов и антуража му по държавните кьошета, дава възможен отговор дали президентът е станал жертва на компроматен шантаж в този неприличен смисъл. В продължение на четири дни в началото на февруари миналата година изданието публикува поредица, наречена „Голата истина“, с уверението, че тя е ключ към задкулисието в държавата. Поредицата се състои от няколко снимки и едно видео с отвратително порнографско съдържание. Лошият фокус на картините е като от скрита камера за наблюдение – ченгеджийски номер. Уговорката е като при всяко активно мероприятие, лансирано през жълто-кафявите пощенски кутии: фотосите били пристигнали на електронната поща на сайта от анонимен подател. Изданието дразни най-долните инстинкти на читателите си с твърдението, че на снимките е, цитирам „известен мъж, борец с мутрите и за нов морал, семеен. Въпросът бил дали съпругата му подозира за неговите предпочитания към френската любов, при това в компанията на две жрици“. Мръсотията насочва директно към алюзии с президента. В замъглената креватна сцена се открояват тилът и част от профила на мъж, наподобяващи плешивината и формата на черепа на държавния глава. Дали герой на развратното изпълнение е той, нито е ясно, нито е доказуемо, може да е „фейк“. Но червеят на съмнението е пуснат да разяжда моралния авторитет на Радев. Показан му е сякаш краят на една мръсна тояга от ръкава на долнопробен изнудвач. След четири публикации поредицата спира без обяснение, без предупреждение. Твърди се, че по този рекетьорски начин функционира моделът КОЙ с неговите кръстници, проксита и взаимозависими от гадни компромати лица по върховете. Трагично ще е, ако президентът е попаднал в месомелачката му. Още повече, че публично той няма как да отреагира на подобен долнопробен шантаж. Остава ни да следим как видимо ще се развие процесът на трансформацията му: от борец срещу мутрите в техен съдружник по неволя и по принуда. Но разбира се, катарзисът предстои: и за президента, и за нас.