Search Suggestions
      четвъртък, 03.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          99 години от Ньойския договор

          Преди 99 години на този ден се подписва една от най-пагубните спогодби в цялата българска история – Ньойският договор. В края на Първата световна война, българската държава е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

          - Реклама -

          България след Балканските войни се намира в почти пълна изолация – и на Балканите, и в Европа – на прага на Първата световна война. По силата на договора България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 зл. франка. От нея са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км, населени с компактно българско население. На Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия) са предадени Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско. С Гърция се потвърждава границата по Букурещкия мирен договор от 1913 г. Отнети са Западна Тракия и Южна Добруджа.

          В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

          От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.

          Преди 99 години на този ден се подписва една от най-пагубните спогодби в цялата българска история – Ньойският договор. В края на Първата световна война, българската държава е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

          - Реклама -

          България след Балканските войни се намира в почти пълна изолация – и на Балканите, и в Европа – на прага на Първата световна война. По силата на договора България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 зл. франка. От нея са откъснати територии с обща площ 11 278 кв. км, населени с компактно българско население. На Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия) са предадени Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско. С Гърция се потвърждава границата по Букурещкия мирен договор от 1913 г. Отнети са Западна Тракия и Южна Добруджа.

          В края на 1919 г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

          От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Решение на ВАС освети проблеми в избора на генерален директор на БНТ

          Единственият човек, който обжалва процедурата по неизбирането на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) от предишния състав на Съвета за електронни медии (СЕМ),...

          Тасев: Български фирми отдавна са свързани с руската военна промишленост

          „Предупредих, че това ще стане още преди две години“. Това заяви Лъчезар Тасев — бивш офицер от научно-техническото разузнаване — в предаването „Честно казано“...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions