След безпрецедентния щурм на Народния театър, режисьорът на постановката Джон Малкович „Оръжията и човекът” даде интервю пред НОВА.
– Мисля, че няма какво да се каже. Това е нещо, срещу което хората са решили да бъдат. Не съм сигурен колко изобщо са прочели пиесата? Това е доста известна творба, много позната и добра, според мен смешна. Не съм българин, но не мога да си представя защо тази художествена творба, чието действие се развива в България, с чаровни български герои, би се считала за толкова обидна, но хората се засягат от каквото счетат за обидно. Бих предпочел да можех да поканя протестиращите да изгледат постановката, съмнявам се, че щяха да я счетат за така обидна. И разбира се, това никога не е било моето намерение, нито на Народния театър. Това е забавна, чаровна романтична комедия. Това е“.
Това заяви Малкович в отговор на протестиращите. Той заяви, не му се е променило мнението Ви за България и българите след нашата демонстрация пред Народния театър.
,,Разочароващо е, че хора, които са искали да го гледат, не успяха да влязат. Но мога да си представя да се случва в цял свят, често. В университетите в Америка студентите не искат да слушат речи, с които не са съгласни. Как го постигат? Наричат го език на омразата, неприлично или фашистко, какво ли не. Не, те са фашисти, защото може да изслушат нещо, с което не са съгласни и според мен е основополагащ елемент от културата да можеш да изслушаш неща, с които не си съгласен. Някои от тях може да са прави, ако изобщо съществува такова понятие в дадени ситуации, но не знам… Аз съм твърдо против цензурата, против „канселирането“ на хора, защото имат различни убеждения от моите“.
Режисьорът обясни, че и друг път му се е случвало да си навлече обществено недоволство чрез постановка.
Правихме пиеса на велик аржентински писател. Не мога да кажа, че вината бе моя. Но имахме дата за постановка в Буенос Айрес, три дни да подготвим драматизация, която адаптирах по велик аржентински роман – „Герои и гробове“, със заглавие „Доклад за слепите“, което бе 24-минутна класическа музикална творба – 25 минути да е била. Някои хора много тежко се засегнаха от тази. Другата пиеса, която се наложи да правя в отчаянието си, създадох предния ден, защото промоутърите бяха обявили, че е вечер с мен. Щях за 25 минути да правя събитие в рамките на нещо друго. Ясно бях заявил на тогавашния ми агент. Неколкократно и недвусмислено го уточних. Но като пристигнах в Буенос Айрес беше наречено „Вечер с Джон Малкович”, което изобщо не ми беше приятно. Не успях да разбера кой го бе казал и всички ме лъгаха за това кой го е нарекъл „Вечер с Джон Малкович”. Тогава режисирах постановка в Лондон и съвсем ясно бях заявил, че ще дойда и ще играя в Буенос Айрес, Мендоса. Много се радвах да го направя, но само това щях да правя вечерта. Вместо това направихме съвсем различна постановка, за която също се оплакваха. Когато правих постановка, финансирана от Гьоте института в Чикаго, пиеса наречена „Мостът на мъдростта“ с чикагски режисьор и колега. Беше по роман на Пeтeр Хандке, който драматизирахме. В края на представлението имаше хора, които ме замеряха с програми. Но за да бъдеш в общественото полезрение, да бъдеш в театъра, в киното, трябва да разбереш нещо. Сам се разполагаш в обществото, вярваш, че имаш какво да кажеш, нещо, което да поднесеш или предадеш на публиката.
Малкович заяви, че отново би се върнал в България.
,,Е, стои въпросът дали биха ме поканили. Но естествено, да. Мисля, че просто е въпрос на политически опортюнизъм, излязъл извън релси. Само да отбележа, това не е изобщо политическа пиеса. Как би могло да бъде, като е написана от човек, който не е знаел абсолютно нищо за България, за българската култура, никога не я е посещавал, въобще не се е интересувал? Английско-ирландски писател от онова поколение. Открай време битува един английски израз, че „чернилките започват от Кале”.
