260 вторични труса след земетресението в Турция са напълно нормални, заяви в ефира на Радио „Фокус“ доц. Пламена Райкова – ръководител на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Земетресението, с магнитуд 6,2 по Рихтер, е станало в силно активна сеизмична зона.
„Очаквахме именно такава интензивна серия на автършокове. Тя ще продължи с месеци и ще се усеща от хората, а слабите микротрусове ще продължат до година и ще бъдат регистрирани само от апаратурата“, посочи доц. Райкова.
- Реклама -
Земетресението е възникнало в района на Мраморно море, директно върху Северноанадолския разлом – една от най-опасните сеизмични структури в света.
„Това не е малка структура, а разлом с дължина над 1500 км. Именно по него са се случили няколко опустошителни земетресения между 1939 и 1999 г., последното от които – в Измит – с магнитуд над 7,“ припомни експертката.
А как стои въпросът с България?
България също се намира в сеизмично активен район, макар и не толкова интензивен като Турция и Гърция.
„Има няколко активни зони – Крупник-Кресна, София, Шабла, Пловдив, Горна Оряховица, районът на Маришката долина“, изреди доц. Райкова.
„Колкото по-гъсто населен и застроен е районът, толкова по-високи ще са социалните и икономическите щети при силно земетресение,“ подчерта тя.
Но допълни:
„При разумно строителство и спазване на всички норми, рискът от жертви и сериозни щети може да бъде значително намален.“
Световен контекст и Балканите
Според доц. Райкова:
Балканският полуостров попада в Алпо-Хималайския сеизмичен пояс – един от най-активните на планетата.
В района има непрекъснато движение между големи тектонични плочи, което води до земетресения.
Земетресенията в Мраморно море и Гърция са от различни, независими сеизмични огнища, но и двете зони са силно активни.
260 вторични труса след земетресението в Турция са напълно нормални, заяви в ефира на Радио „Фокус“ доц. Пламена Райкова – ръководител на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Земетресението, с магнитуд 6,2 по Рихтер, е станало в силно активна сеизмична зона.
„Очаквахме именно такава интензивна серия на автършокове. Тя ще продължи с месеци и ще се усеща от хората, а слабите микротрусове ще продължат до година и ще бъдат регистрирани само от апаратурата“, посочи доц. Райкова.
- Реклама -
Земетресението е възникнало в района на Мраморно море, директно върху Северноанадолския разлом – една от най-опасните сеизмични структури в света.
„Това не е малка структура, а разлом с дължина над 1500 км. Именно по него са се случили няколко опустошителни земетресения между 1939 и 1999 г., последното от които – в Измит – с магнитуд над 7,“ припомни експертката.
А как стои въпросът с България?
България също се намира в сеизмично активен район, макар и не толкова интензивен като Турция и Гърция.
„Има няколко активни зони – Крупник-Кресна, София, Шабла, Пловдив, Горна Оряховица, районът на Маришката долина“, изреди доц. Райкова.
„Колкото по-гъсто населен и застроен е районът, толкова по-високи ще са социалните и икономическите щети при силно земетресение,“ подчерта тя.
Но допълни:
„При разумно строителство и спазване на всички норми, рискът от жертви и сериозни щети може да бъде значително намален.“
Световен контекст и Балканите
Според доц. Райкова:
Балканският полуостров попада в Алпо-Хималайския сеизмичен пояс – един от най-активните на планетата.
В района има непрекъснато движение между големи тектонични плочи, което води до земетресения.
Земетресенията в Мраморно море и Гърция са от различни, независими сеизмични огнища, но и двете зони са силно активни.
Въпреки отчетения ръст на приходите през изминалата година, държавните финанси са изправени пред сериозни структурни предизвикателства, които застрашават тяхната устойчивост. Около тази теза се...
