Един от най-известните и успешни боксьори на България и пример за младите, Кубрат Пулев е гост в предаването „Не се страхувай“ с водещ Васил Василев. Легендарният спортист сподели за чувството от успехите и на какво го е научил баща му. Шампионът донесе и своя шампионски колан и разказа какъв е смисълът зад него.
Смисълът на много труд, години труд, години усилия и смисълът на всичко, което сме правили и градили през годините. Още от най-малка детска възраст, още от момчета, до ден днешен. Смисълът дори на мечтата на баща ми да станем боксьори и той гледа отгоре, и едва ли дори и той е очаквал подобен успех. Така че това е нещо, което ме изпълва с гордост и с удовлетворение, и задоволство.
Кобрата сподели и на кого е благодарен за успехите си.
Защото наистина когато човек след толкова дълги години усилен труд осмисли накрая всичко това, което е правил, и го осмисли по най-добрия начин, естествено съм благодарен преди всичко на Бог, на баща ми, на семейството ми, на майка ми, на всички треньори, които се занимаваха с мен к брат ми, на всички хора, които през всичките тези години – и доктори, и екип – които вярваха в този успех. Така че аз наистина съм благодарен.
Кубрат Пулев разказа и за посланията от своя баща – Венко Пулев.
Беше шампион на България в тежка категория и беше влюбен в бокса и в книгите. Да се боксираме ме научи на малко по-късен етап. Преди това ни учеше на любовта към книгите, на това преди всичко да бъдем мъже, да отстояваме принципите си, независимо какво се случва да се обичаме и уважаваме един друг, да си прощаваме, да намираме начин да си казваме истините. И не само брат ми към мен, и аз към него, а и към останалите хора. Да бъдем мъже. Виждаме, че това все повече липсва в днешното общество.
Спортистът смята, че „геополитическата ситуация не е никак елементарна и е много завързана в момента, голямо напрежение има.“
Но преди всичко в обществата, и в нашето общество жените разчитат на нас, мъжете. Ние трябва да бъдем мъже на място. А виждате, че думата “отговорност” я няма на никакви нива в държавата. Именно на това ни учеше баща ни.