Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че въвеждането на интегрален изпит, който съчетава знания от различни предмети чрез практически задачи, е цел на МОН още от 2020 г., но е забавено поради политическа нестабилност и липса на ангажимент от страна на предишни министри.
Основни акценти:
Интегралният изпит – идея и цели:
- Ще включва не заучаване на материал, а практически задачи, измерващи разбиране, интелигентност и приложни умения.
- Пример: задача по математика, свързана със здравно образование или опазване на околната среда.
- Първа версия на изпита може да бъде въведена още следващата учебна година, с малък дял от общия брой задачи.
- Основната цел: повишаване на интереса към природните науки и намаляване на нуждата от частни уроци, тъй като те са по-рентабилни при изпити, базирани на заучаване.
Проблеми в системата:
- Учениците губят интерес към природни науки още в 7. клас, тъй като се фокусират върху математика и БЕЛ.
- Много от тях нямат дори един час по природни науки в 9. клас заради рамковите учебни планове.
- Дефицити по математика се натрупват след 4. клас, водещи до демотивация и отпадане.
Мерки за подобрение:
- Промени в учебните програми по математика, повече време за упражнения.
- Разширяване на математическите гимназии и възможност за паралелки с разширено изучаване на математика и в други училища.
- Привличане на нови учители, включително чрез:
- Програма „Мотивирани учители“
- По-високи заплати по пазарен принцип за учителите по труднодостъпни предмети (математика, физика, химия).
Диференцирано заплащане за учители:
- Министърът подкрепя по-високи възнаграждения за преподаватели по предмети с остър недостиг.
- Законодателството позволява, но директорите се въздържат, заради нагласи в колективите.
Какво предстои:
- До 1 септември ще се реши в кои класове ще има новият тип изпит – вероятно седми и десети клас.
- Възможност за постепенно преминаване към пълноценен интегрален изпит.
- Обсъждане на държавни зрелостни изпити по математика и физика за инженерни специалности.
Министър Вълчев подчерта, че реформите няма да бъдат рязки, но са необходими и неотложни, ако България иска да се справи с недостига на STEM кадри, с масовата демотивация към точните науки и със зависимостта от частни уроци.
