Ислямисткият режим на Реджеп Тайип Ердоган продължава политиката си по връщане на исторически музеи в статут на джамии – символичен акт, насочен към консервативния и националистически електорат. След случая със „Света София“ през 2020 г., сега и Карийе (църквата „Хора“) окончателно остава джамия, след като турският Държавен съвет (Даништай) на 25 ноември 2024 г. отхвърли жалбите срещу указа на Ердоган.
- Реклама -
Сградата, построена като манастир през XI век в Константинопол, е била джамия в османския период, а от 1945 г. функционира като музей след реставрация, финансирана от „Дъмбартън Оукс“ (Вашингтон). През 2019 г. обаче съдът, действайки под явни политически указания, анулира решението за музей и обяви, че Карийе е вакъф и по закон трябва да служи за религиозни цели. Година по-късно Ердоган предаде обекта на Дирекцията по вероизповеданията (Дианет).
Срещу това решение осем ищци – турски и чуждестранни учени и граждани – заведоха дело, позовавайки се на международни конвенции и твърдейки, че превръщането на Карийе в джамия нарушава правата им на достъп, академично изследване и културен обмен. Сред тях беше професор Йоли Калаврезу от Харвард, специалист по византийско изкуство. Турското правителство обаче настоя, че като вакъф имот Карийе трябва да функционира като джамия, а съдът прие аргументите.
Мозайките и фреските остават под закрила на националните закони за културно наследство, но статутът на джамия вече е окончателен. Международни организации и правителства осъдиха решението като политизиране на културни паметници и заплаха за тяхната универсална стойност. В Турция обаче поддръжниците на Ердоган приветстват действията като „поправяне на исторически несправедливости“ и утвърждаване на турския суверенитет.
С решението за Карийе Държавният съвет затвърди политиката на властта да връща османското религиозно наследство в употреба за ислямско богослужение – стъпка, която носи на Ердоган допълнителна подкрепа сред ислямисткия и националистически електорат.
Ислямисткият режим на Реджеп Тайип Ердоган продължава политиката си по връщане на исторически музеи в статут на джамии – символичен акт, насочен към консервативния и националистически електорат. След случая със „Света София“ през 2020 г., сега и Карийе (църквата „Хора“) окончателно остава джамия, след като турският Държавен съвет (Даништай) на 25 ноември 2024 г. отхвърли жалбите срещу указа на Ердоган.
- Реклама -
Сградата, построена като манастир през XI век в Константинопол, е била джамия в османския период, а от 1945 г. функционира като музей след реставрация, финансирана от „Дъмбартън Оукс“ (Вашингтон). През 2019 г. обаче съдът, действайки под явни политически указания, анулира решението за музей и обяви, че Карийе е вакъф и по закон трябва да служи за религиозни цели. Година по-късно Ердоган предаде обекта на Дирекцията по вероизповеданията (Дианет).
Срещу това решение осем ищци – турски и чуждестранни учени и граждани – заведоха дело, позовавайки се на международни конвенции и твърдейки, че превръщането на Карийе в джамия нарушава правата им на достъп, академично изследване и културен обмен. Сред тях беше професор Йоли Калаврезу от Харвард, специалист по византийско изкуство. Турското правителство обаче настоя, че като вакъф имот Карийе трябва да функционира като джамия, а съдът прие аргументите.
Мозайките и фреските остават под закрила на националните закони за културно наследство, но статутът на джамия вече е окончателен. Международни организации и правителства осъдиха решението като политизиране на културни паметници и заплаха за тяхната универсална стойност. В Турция обаче поддръжниците на Ердоган приветстват действията като „поправяне на исторически несправедливости“ и утвърждаване на турския суверенитет.
С решението за Карийе Държавният съвет затвърди политиката на властта да връща османското религиозно наследство в употреба за ислямско богослужение – стъпка, която носи на Ердоган допълнителна подкрепа сред ислямисткия и националистически електорат.
