На 22 септември отбелязваме 104 години от кончината на Иван Вазов – Народния поет и Патриарх на българската литература. Сърцето му спира да бие през 1921 г. в дома му в София. Поклонението пред тленните му останки продължава четири дни в църквата „Св. Неделя“, а погребението е извършено на 28 септември със 101 топовни салюта.
„Докато е жив духът на Иван Вазов, ще е жива и България, а докато България е жива, няма как да не е жив и духът на Иван Вазов, защото те просто са едно цяло“, заяви директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, цитиран от БТА.
Той припомни, че още приживе Вазов е имал свои критици – кръгът „Мисъл“ се е опитвал да обезцени творчеството му, а в началото на комунистическия режим писателят е бил заклеймяван като „буржоазен автор“. По-късно се появяват и опити за редактиране и дори преиздаване на негови произведения на „шльокавица“.
„Всичко това се оказа неуспешно, защото словото на Иван Вазов е посято във всяко българско сърце“, подчерта Капралов.
По думите му няма друг български писател, който да е заслужил толкова силна обич от народа още приживе и чиито творби да продължават да бъдат част от националната памет.