WSJ: Полша е готова за руско настъпление на Запад

Повече от десетилетие Полша се подготвя за най-лошия сценарий: да се превърне на фронтовата линия във война между Русия и Запада, пише The Wall Street Journal в материал, представен без редакторска намеса от „Евроком“.

С оглед на нарастващата руска агресия в Европа, военните плановици на Варшава изградиха въоръжените сили на страната, превръщайки я миналата година в най-голямата европейска армия в Организацията на Северноатлантическия договор. Тя увеличи военните разходи до 4,7% от брутния вътрешен продукт тази година – най-високият показател в Алианса. Многомилиардното харчене постави Полша сред най-големите купувачи на американско оръжие.

Растежът на полската армия достигна зенит точно когато руският президент Владимир Путин ескалира противопоставянето си със Запада. Миналия месец полското въздушно пространство беше нарушено от около 20 руски дрона, оборудвани с допълнителни резервоари за гориво, за да им помогнат да летят по-далеч.

Нахлуването, последвано от други наблюдения на безпилотни летателни апарати в цяла Европа, предизвика първата конфронтация между изтребители на НАТО и руски дронове над територията на Алианса – стъпка, която полският премиер Доналд Туск заяви, че е доближила страната най-близо до открит конфликт след Втората световна война. Путин отхвърли вина в инцидента с дрона и заяви, че европейските правителства и НАТО го обвиняват в провокации почти ежедневно.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. и последните стъпки за изпитание на алианса подчертаха дълго игнорираното предупреждение на Полша, че Русия, под ръководството на Путин, иска да възроди традиционната си сфера на влияние в Източна Европа.

Полша страда под руска окупация в продължение на векове. Всеки ученик научава как по-големите европейски империи, включително Русия, са си разделили страната през XVIII и XIX век, временно заличавайки я от картата. През Втората световна война Обединеното кралство и Франция не успяха да предотвратят нахлуването в страната на нацистите, въпреки договорите за взаимна отбрана. Когато Съветите последваха със собствено нахлуване, това доведе до половин век под ботуша на Москва.

Действията на Русия срещу Украйна, а сега и срещу Европа, карат полските политици да се притесняват, че отново са на огнева линия – и този път Полша иска да бъде готова.

„Това е нашата война“, подчерта Туск на Варшавския форум за сигурност през септември. „Решихме да въоръжим Полша и да модернизираме полската армия в голям мащаб“.

Военните разходи на Полша ѝ спечелиха привързаност както от съседите ѝ по източния фланг на НАТО, така и от президента Тръмп, който иска да види как Европа се грижи за повече от собствените си нужди за сигурност. На среща с новия полски президент Карол Навроцки Тръмп изрази подкрепата си за Полша по начин, по който го направи за малко други европейски страни.

„Ние сме с Полша докрай и ще помогнем на Полша да се защити“, увери той.

По време на посещение в полската столица по-рано тази година, министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет заяви, че Варшава е „образцов съюзник“.

Русия е неясна относно намеренията си спрямо НАТО. В края на миналата година руският министър на отбраната Андрей Белоусов заяви, че московските военни трябва да са готови за конфликт с Алианса. На същата среща на Министерството на отбраната Путин заля идеята със студена вода и заяви, че Западът плаши собственото си население със страхове, че Русия е готова да атакува. По-рано този месец той заяви, че идеята Русия да атакува НАТО е безсмислена и че Европа трябва сама да се справи със своите проблеми с миграцията и насилието, преди да започне битка с Русия.

Кремъл обаче поиска от Тръмп да изтегли войските и оръжията на НАТО от Централна и Източна Европа обратно до мястото, където са били преди началото на разширяването на блока на изток през 1999 г. Подобно искане е отправил и към бившия президент Джо Байдън преди нахлуването в Украйна, казват западни разузнавателни служители.

„Стратегията на Русия е да възкреси Съветския съюз“, казва полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. А това би поставило Полша на мушката.

Страната реши да се подготви за възможността за нов конфликт, след като Русия анексира Кримския полуостров от Украйна през 2014 г. и започна косвена война за контрол над региона Донбас.

Докато голяма част от Европа се надяваше, че това ще бъде краят на руската агресия на континента, полските военни плановици прекараха една година в анализ на най-лошите сценарии, преди да очертаят серия от реформи за разширяване на армията, бързо увеличаване на броя на войските и засилване на техния арсенал от инструменти.

Други европейски страни „чакаха някой друг да направи първата крачка“, казва Томаш Шатковски, бивш полски заместник-министър на отбраната, който ръководеше стратегическия преглед на отбраната, с който започна военните реформи. „В крайна сметка бяхме по-напред, не само от останалата част от източния фланг, но и от повечето страни в европейския НАТО“.

Полша вече има над 210 000 военнослужещи, като изостава само от САЩ и Турция в НАТО. Първото подразделение, създадено след реформите през 2018 г., беше 18-та механизирана дивизия, която се поддържа в състояние на повишена готовност. Още две подобни подразделения са в процес на формиране. Полша създаде и свои сили за териториална отбрана с десетки хиляди войници.

Обучението е приоритет. Миналия месец 30 000 войници, включително от 18-та дивизия и американските и холандските сили, се впуснаха в едномесечна серия от военни учения, наречени „Железен защитник“, които дадоха възможност на полските войски да тренират с арсенала си от стари и нови оръжия. Сред тях бяха американските танкове „Ейбрамс“, южнокорейските ракетни установки с многократно залпово действие и полски вариант на американската високомобилна артилерийско-ракетна система „Химарс“, която Украйна използва срещу Русия.

Полските сили са все по-добре екипирани. Голяма част от оборудването, което Полша е закупила през последните няколко години, започва да постъпва и предстоят още постъпления. Страната е закупила американски оръжия за около 50 милиарда долара, което я прави най-големият купувач на американски оръжия през 2023-24 г. Полша планира да увеличи военните разходи през следващата година до 4,8%, заяви наскоро Косиняк-Камиш.

Днес страната се оказва крайъгълен камък в планирането на НАТО за конфликт с Русия и ключов партньор за по-малките балтийски страни от източния фланг на алианса – Естония, Латвия и Литва.

Географията играе важна роля. Полша граничи не само с руския анклав Калининград, но и с Беларус, близък съюзник на Москва, който сега е вплетен в руската отбранителна инфраструктура. Русия счита въздушното пространство на Беларус за свое, а железопътните ѝ линии могат бързо да транспортират руски войски до полската граница. Русия е разположила тактически ракети, способни да носят ядрени оръжия, в Беларус.

„В случай на криза, отбраната на Балтийските страни ще разчита на способността на полските въоръжени сили, подсилени от САЩ, да се справят с Калининград и Беларус“, посочва Шатковски, също бивш полски посланик в НАТО.

Важно е да се отбележи, че Полша трябва да подобри логистичните си възможности на обширната си територия, за да позволи огромния приток на войски на НАТО, които вероятно биха се разположили там в случай на конфликт. Планирани са подобрения на някои от гражданските ѝ летища, за да им позволят да транспортират войници.

„В случай на война Полша ще бъде много заета страна, защото военните ще се мобилизират, икономиката ще се мобилизира, но също така ще трябва да се подготвим за идването на НАТО в – и през – Полша“, отбелязва оперативният командир на въоръжените сили генерал-лейтенант Мачей Клиш.

Задачата за изграждане на полската армия ѝ е донесла огромни разходи. И докато ръстът на БВП на страната през следващите няколко години, очакван около 3%, е по-висок от този на други европейски държави, фискалните изисквания за поддържане на съвременните оръжейни системи биха могли да надминат бюджета за отбрана на Полша.

Това е мярка за това колко сериозно Полша и нейните съседи гледат на руската заплаха. Сега Полша и Германия сега обсъждат възможността Берлин да покрие част от разходите като компенсация за щетите, причинени по време на Втората световна война.

Германската страна се надява, че това ще сложи край на полските искания за репарации, като същевременно ще постави двете страни на сходна отбранителна основа.

„За германците репарациите са токсичен въпрос“, казва Януш Райтер, бивш посланик на Полша в Германия и САЩ, „за разлика от отговорността за осигуряване на източния фланг чрез Полша“.