Шияковският манастир „Свети Архангел Михаил“ остава едно от онези български места, където духът на Васил Левски се усеща почти физически. Само на около 20 минути от София, в покрайнините на Костинброд, светата обител съхранява живи спомените за комитетската дейност на Апостола на свободата. Интересното е, че мнозина посетители не подозират колко ключова роля е изиграл манастирът през годините на националноосвободителните борби.
Манастир, създаден в бурни времена
Основан в средата на XIX век, Шияковският манастир не е просто духовно средище. Разположен сред зеленината на Софийското поле, той се превръща в убежище и средище за родолюбци, посветили живота си на революционното дело. Днес в двора на църквата личат паметни плочи на Левски и неговия съратник отец Генадий — своеобразен знак за дълбоката им връзка с това място.
Именно тук духовникът и революционерът намират общ път, който остава в историята като едно от огнищата на българското националноосвободително движение.
Приятелство и общо дело
Васил Левски и отец Генадий се запознават още през 1862 г. като участници в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Срещата им полага началото на приятелство, което впоследствие ще се превърне в част от делото по изграждане на комитетска мрежа из поробените български земи.
Години по-късно, когато Левски обикаля страната, за да създава нови революционни комитети, отец Генадий вече е игумен на Шияковския манастир. Той лично кани Апостола в обителта, където двамата основават комитет и стъпват върху организирана революционна дейност в района.
Според историческите сведения Левски посещава манастира два пъти — между 1870 и 1871 г., превръщайки го в едно от местата, вписани трайно в картата на неговата народополезна мисия.
След Левски: отец Генадий остава в борбата
Гибелта на Апостола през 1873 г. не сломява духа на отец Генадий. Напротив — той продължава по пътя на борбата за свобода. Принуден да търси убежище в Сърбия, той се среща с воеводата Панайот Хитов, с когото обсъждат изпращането на чети в поробените български земи.
През 1876 г. отец Генадий е посветен в съзаклятието за Априлското въстание и активно го подкрепя. След разгрома му отново напуска пределите на Османската империя, но се завръща окончателно след Освобождението през 1878 г.
Така духовникът продължава да участва в ключови моменти от новата българска история, без да се отказва от убежденията си.
Роля в Съединението и Сръбско-българската война
Историята на отец Генадий не приключва с Освобождението. Той участва в движението за национално обединение и през 1885 г. става свещеник на Първи пехотен софийски полк. По време на Сръбско-българската война полкът е разположен при най-тежките сражения край Сливница — място, където духът му и революционният му опит се оказват безценни.
Последните години на един борец
Сведенията за смъртта на отец Генадий са противоречиви. Според едни източници той умира през 1900 г. в Света гора, а според други — няколко години по-късно в София. Независимо от тези различия, фигурата му остава неразривно свързана както с делото на Левски, така и с борбите за свободна и единна България.