Министерството на иновациите и растежа (МИР) планира през 2026 г. да вложи близо 115 млн. евро в изграждането на национална инфраструктура за сигурни сателитни комуникации, както и в общи проекти между научните среди и бизнеса.
- Реклама -
Средствата ще бъдат насочени към осем нови процедури по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Мерките са заложени в индикативната годишна работна програма, одобрена вчера от Комитета за наблюдение.
През 2026 г. ще бъде надграден националният модел за технологичен трансфер, чиято реализация започва в края на 2025 г. със създаването на основен хъб за комерсиализиране на научни резултати в София Тех Парк. След това ще бъдат открити и регионални офиси, които да улесняват местните компании в достъпа им до научен капацитет и иновационни услуги.
Програмата предвижда и финансиране с малки грантове за микро-, малки и средни предприятия, които ще могат да заявяват иновативни услуги чрез Платформата за сътрудничество между висши училища, бизнес и научни организации. Системата ще служи и за намиране на специалисти, високотехнологична апаратура или конкретни научни услуги. Мярката продължава инвестициите от тази година, от които се възползваха над 100 компании.
От следващата година ще започне модернизация на изследователската среда в академичните институции по подхода ИТИ (интегрирани териториални инвестиции), съобщават от МИР.
Ще стартира и изграждането на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята, който ще осигури участието на България в европейските програми GOVSATCOM, Galileo PRS и бъдещата инициатива IRIS2. Новата инфраструктура ще подобри управлението на кризи, защитата на критичната инфраструктура (енергийна, транспортна, комуникационна), ускорения и защитен обмен на данни между институциите, както и надеждната синхронизация на телекомуникационни и финансови системи.
Министерството на иновациите и растежа (МИР) планира през 2026 г. да вложи близо 115 млн. евро в изграждането на национална инфраструктура за сигурни сателитни комуникации, както и в общи проекти между научните среди и бизнеса.
- Реклама -
Средствата ще бъдат насочени към осем нови процедури по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Мерките са заложени в индикативната годишна работна програма, одобрена вчера от Комитета за наблюдение.
През 2026 г. ще бъде надграден националният модел за технологичен трансфер, чиято реализация започва в края на 2025 г. със създаването на основен хъб за комерсиализиране на научни резултати в София Тех Парк. След това ще бъдат открити и регионални офиси, които да улесняват местните компании в достъпа им до научен капацитет и иновационни услуги.
Програмата предвижда и финансиране с малки грантове за микро-, малки и средни предприятия, които ще могат да заявяват иновативни услуги чрез Платформата за сътрудничество между висши училища, бизнес и научни организации. Системата ще служи и за намиране на специалисти, високотехнологична апаратура или конкретни научни услуги. Мярката продължава инвестициите от тази година, от които се възползваха над 100 компании.
От следващата година ще започне модернизация на изследователската среда в академичните институции по подхода ИТИ (интегрирани териториални инвестиции), съобщават от МИР.
Ще стартира и изграждането на национален комуникационен център за сигурни сателитни комуникации и наблюдение на Земята, който ще осигури участието на България в европейските програми GOVSATCOM, Galileo PRS и бъдещата инициатива IRIS2. Новата инфраструктура ще подобри управлението на кризи, защитата на критичната инфраструктура (енергийна, транспортна, комуникационна), ускорения и защитен обмен на данни между институциите, както и надеждната синхронизация на телекомуникационни и финансови системи.
Очаквам в София парламентаристите от държавите членки на ПАЧИС да приемат далновидни решения, които да подкрепят сътрудничеството и развитието на страните в Черноморския регион.
Кирил Петков заяви, че казусът с „Нафтена индустрия на Сърбия“ (НИС) е „кристално ясен“, а високите цени на горивата в Сърбия показват политическа намеса и опит за влияние върху правителството.
От Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) съобщават, че са получили множество сигнали от граждани за SMS-и, изпратени уж от името на институцията.