Междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разкрива сериозни структурни проблеми по цялата верига за доставки на хранителни продукти – от производителя до търговеца на дребно. Проучването цели да постави основата за нормативни и административни мерки след обществени консултации.
- Реклама -
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов подчерта, че анализът не цели да уличава конкретни фирми, а да създаде основа за диалог и решения в сектора.
Ръководителят на анализа Жельо Бойчев представи ключовите данни. Най-големи структурни деформации се наблюдават при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г.:
производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%,
на прясно мляко – с 8%,
на сирене – с 9%,
на кашкавал – с 14%,
на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с 43%.
Секторът е силно концентриран, което налага преглед на разрешените концентрации през последните години.
Анализът посочва и основните причини за изкривяванията: липса на национални стандарти за качество, недостатъчен институционален контрол, високи разходи за производство и недостиг на работна сила.
КЗК разглежда и регионалното покритие на големите търговски вериги. България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора, докато в страни като Германия и Австрия ограниченията са значително по-строги. Данните показват:
силна конкуренция в София и Пловдив;
ограничено присъствие – едва 3 до 5 вериги – в по-бедните региони, което води до регионални дисбаланси.
Съществена част от анализа са и търговските надценки. КЗК е изследвала ценовата политика на 10 големи вериги за юни–август тази година и не е установила съгласувано повишаване на цените покрай въвеждането на еврото. Въпреки това надценките са рекордно високи:
при млякото – до 77%,
при сиренето – до 82%,
при кашкавала – до 91%.
Според КЗК тези надценки, в комбинация със сериозните отстъпки от доставни цени, подкопават позициите на производителите, ограничават възможността им за договаряне и намаляват рентабилността им.
Сред предложените мерки са:
насърчаване на кооперирането,
по-къси вериги на доставки,
национални стандарти за качество,
по-строг институционален контрол,
финансиране на преработвателния сектор,
по-голяма прозрачност в търговските практики.
КЗК започва задълбочени проучвания в три ключови направления:
структурата на пазара на дребно в региони с ниска покупателна способност;
ценовата политика, надценките и търговските условия между доставчици и търговци;
производството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти.
„Ако не се отчетат стремежи за саморегулация и се появят признаци за нелоялни практики или злоупотреба с господстващо положение, КЗК е готова да се самосезира“, заяви Карадимов.
Междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разкрива сериозни структурни проблеми по цялата верига за доставки на хранителни продукти – от производителя до търговеца на дребно. Проучването цели да постави основата за нормативни и административни мерки след обществени консултации.
- Реклама -
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов подчерта, че анализът не цели да уличава конкретни фирми, а да създаде основа за диалог и решения в сектора.
Ръководителят на анализа Жельо Бойчев представи ключовите данни. Най-големи структурни деформации се наблюдават при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г.:
производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%,
на прясно мляко – с 8%,
на сирене – с 9%,
на кашкавал – с 14%,
на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с 43%.
Секторът е силно концентриран, което налага преглед на разрешените концентрации през последните години.
Анализът посочва и основните причини за изкривяванията: липса на национални стандарти за качество, недостатъчен институционален контрол, високи разходи за производство и недостиг на работна сила.
КЗК разглежда и регионалното покритие на големите търговски вериги. България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора, докато в страни като Германия и Австрия ограниченията са значително по-строги. Данните показват:
силна конкуренция в София и Пловдив;
ограничено присъствие – едва 3 до 5 вериги – в по-бедните региони, което води до регионални дисбаланси.
Съществена част от анализа са и търговските надценки. КЗК е изследвала ценовата политика на 10 големи вериги за юни–август тази година и не е установила съгласувано повишаване на цените покрай въвеждането на еврото. Въпреки това надценките са рекордно високи:
при млякото – до 77%,
при сиренето – до 82%,
при кашкавала – до 91%.
Според КЗК тези надценки, в комбинация със сериозните отстъпки от доставни цени, подкопават позициите на производителите, ограничават възможността им за договаряне и намаляват рентабилността им.
Сред предложените мерки са:
насърчаване на кооперирането,
по-къси вериги на доставки,
национални стандарти за качество,
по-строг институционален контрол,
финансиране на преработвателния сектор,
по-голяма прозрачност в търговските практики.
КЗК започва задълбочени проучвания в три ключови направления:
структурата на пазара на дребно в региони с ниска покупателна способност;
ценовата политика, надценките и търговските условия между доставчици и търговци;
производството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти.
„Ако не се отчетат стремежи за саморегулация и се появят признаци за нелоялни практики или злоупотреба с господстващо положение, КЗК е готова да се самосезира“, заяви Карадимов.
Тервел Замфиров спечели състезанието от Световната купа по алпийски сноуборд в Банско! Българинът триумфира над австриеца Фабиан Обман с разлика от 0.15 секунди. Това...
Втори пореден ден шофьорите в цялата страна не могат да сключват нови застраховки „Гражданска отговорност“ заради сериозен технически проблем в електронните системи.
Причината за блокажа...
При прекратяване на пълномощията на президента и вицепрезидента, председателят на Народното събрание поема функциите на държавен глава, а парламентът е длъжен да насрочи избори...
