Въпреки оптимистичните послания на администрацията на текущия президент на Америка Доналд Тръмп относно мирния ѝ план за Газа, преминаването към следващата фаза на процеса е изправено пред сериозни препятствия.
Разоръжаването на „Хамас“, ключов елемент от 20-точковия план, се очертава като най-трудното и спорно предизвикателство.
Въоръжената съпротива срещу Израел е основен стълб в идеологията на „Хамас“, което обяснява защо групировката категорично отхвърля пълното разоръжаване. Макар наскоро да даде сигнал, че би могла да обсъди замразяване или складиране на оръжията си, Израел настоява за пълно и необратимо разоръжаване, определяйки всички други варианти като неприемливи.
„Идеята, че „Хамас“ може да „замрази или складира“ оръжията си, е чиста фикция и изобщо не подлежи на обсъждане. „Хамас“ трябва и ще бъде разоръжена, а Газа – демилитаризирана, както е заложено в 20-точковия план“, заяви израелски правителствен представител пред Foreign Policy.
Застоят около разоръжаването обяснява и колебанието на редица държави – особено арабски – да участват с персонал във временните Международни стабилизационни сили (ISF), които според плана на Тръмп трябва да поемат сигурността в Газа и да наблюдават процеса на разоръжаване.
ISF са замислени да действат съвместно със Съвет за мир, който ще подпомага временен технократичен комитет за управление на ивицата. Очаква се съставът на Съвета, определен от Тръмп като „легендарен“, да бъде обявен в началото на 2026 г. Но дори тогава разоръжаването на „Хамас“ остава централният нерешен проблем.
„Без механизъм, който да накара „Хамас“ да предаде оръжията си, да позволи демонтирането на тунелите и лидерите ѝ да напуснат в изгнание, е трудно да си представим как арабски и мюсюлмански сили ще влязат в Газа“, заяви Дан Шапиро, бивш посланик на САЩ в Израел.
Катар и Турция се очертават като ключови играчи, способни да окажат реален натиск върху „Хамас“. Заедно със САЩ и Египет, те са гаранти на примирието в Газа и поддържат дългогодишни връзки с ръководството на групировката, включително чрез приемане на нейни лидери.
„Примирието в Газа нямаше да се случи без Турция“, заяви американският посланик в Анкара Том Барак, подчертавайки ролята на турските канали към „Хамас“.
Според Шапиро „специалното влияние на Катар и Турция е най-силният инструмент, с който Тръмп разполага“, за да бъде убедена групировката, че „времето ѝ на власт в Газа е приключило“.
В същото време обтегнатите отношения на Израел с Катар и Турция, включително израелски удари в Доха преди по-малко от година, усложняват участието им в процеса. Израел е изключил Турция от ISF, въпреки че администрацията на Тръмп и Анкара настояват за нейно включване.
„Турция разполага с най-голямата и най-ефективна сухопътна военна сила в региона и поддържа диалог с „Хамас“ – това може да бъде полезно за понижаване на напрежението“, каза Барак.
Не всички експерти обаче споделят този оптимизъм. Гьонюл Тол, старши анализатор в Института за Близкия изток, заяви, че е песимистично настроена. По думите ѝ „Хамас“ има собствена логика и се възприема като защитник на палестинската кауза, а след войната от 7 октомври 2023 г. вярва, че е постигнала стратегически напредък.
Според нея дори разпускането на „Хамас“ може да доведе до появата на нова въоръжена организация, ако няма трайно политическо решение на палестинския въпрос.
Допълнително усложнение е фактът, че „Хамас“ отказва да се разоръжи без създаване на палестинска държава, на което израелското правителство категорично се противопоставя. Съществува и алтернативен френско-саудитски план, подкрепен от Арабската лига и ЕС, който предвижда оръжията да бъдат предадени на Палестинската автономия – сценарий, който не е част от плана на Тръмп.
Исторически разоръжаването е един от най-бавните и трудни етапи във всеки мирен процес, често отнемащ години. На фона на крехкото примирие в Газа, нарастват опасенията, че времето за действие е ограничено.
„Процесът или ще премине бързо към втората фаза, или ще се върнем към възобновяване на бойните действия, анархия или и двете“, предупреди норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.
Той подчерта, че разоръжаването на „Хамас“ не може да се разглежда изолирано, а трябва да върви паралелно със създаването на алтернативна власт и устойчива рамка за мир.
Джон Халтивангер, Foreign Policy
