Тръмп заплаши с 25% мита всички държави, които търгуват с Иран – какъв ще е ефектът върху световната търговия

Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще наложи 25-процентни мита на всяка държава, която прави бизнес с Иран, с което значително засилва натиска върху правителството в Техеран, изправено пред най-мащабните протести от десетилетия насам.

Години на западни санкции нанесоха сериозни щети на иранската икономика – страна членка на ОПЕК – довеждайки до висока инфлация, безработица и срив на националната валута риал. Настоящите протести са подхранени именно от задълбочаващите се икономически проблеми, които се усложняват от международната изолация на страната.

Основните приходи на Иран идват от износ към Китай, Турция, Ирак, Обединените арабски емирства и Индия. В този контекст заплахата на Тръмп повдига ключовия въпрос: как ще реагират тези държави и какъв ще е ефектът върху глобалната търговия?

Какво каза Тръмп

Към момента на сайта на Белия дом няма публикувани официални документи, разясняващи новата политика. Паралелно с икономическия натиск Тръмп не изключи и военни действия срещу Иран.

В отговор иранският външен министър Абас Арагчи заяви пред Al Jazeera Arabic:

Китай – ключовият фактор

Китай е най-големият търговски партньор на Иран, с официална двустранна търговия за над 13 млрд. долара през 2024 г., според UN Comtrade. Реалният обем обаче вероятно е значително по-висок заради нерегистрирана търговия и „сенчест флот“, като оценки на Световната банка сочат до 37 млрд. долара.

Китай е закупил около 80% от иранския петрол през миналата година, превръщайки се в икономическа жизнена линия за Техеран. Новите американски мита биха означавали допълнителен удар за китайските производители, които вече са обложени с 35% тарифи в САЩ.

Китайското посолство във Вашингтон реагира остро:

Турция, Индия и Пакистан

• Турция е вторият по големина търговски партньор на Иран с около 5,7 млрд. долара двустранна търговия през 2024 г. Анкара вече е обект на 15% базова тарифа от САЩ, както и 50% мита върху стомана и алуминий.
• Индия и Пакистан също са сред водещите дестинации за ирански износ, но и двете държави вече са подложени на високи американски мита, което ограничава маневреността им.

Как санкциите удариха иранската икономика

След изтеглянето на САЩ от ядрената сделка през 2018 г. износът на ирански петрол спадна с 60–80%, а достъпът до глобално финансиране беше сериозно ограничен.

• БВП на глава от населението е спаднал от над 8000 долара (2012 г.) до около 5000 долара през 2024 г.
• Износът на суров петрол се срина от 2,2 млн. барела дневно (2011 г.) до около 400 000 през 2020 г., като през 2025 г. се е възстановил частично до около 1,5 млн. барела дневно, но остава под нивата отпреди санкциите.

Според UN Comtrade общият износ на Иран през 2024 г. е около 22,9 млрд. долара, или едва 5% от БВП на страната – ясен показател за дълбокото икономическо задушаване, пред което е изправен Техеран.

Заплахата на Тръмп с нови мита може да постави търговските партньори на Иран пред труден избор: икономически връзки с Техеран или достъп до американския пазар – дилема, която има потенциал да разклати глобалните търговски баланси.