По време на участието си в студиото на bTV, Яна Стратиева, изпълнителен директор на сдружението „Храни и напитки България“, подчерта, че предложенията за таван на цените и пределни надценки не са ефективен модел, който България трябва да следва. Тя отбеляза, че подобни рестриктивни мерки се прилагат само в Унгария и Румъния, но резултатите от тях са неубедителни – в тези страни се наблюдават високи цени на хранителните продукти и значителна инфлация.
„Това е неефективна регулация, която само създава проблеми на отворен пазар“, заяви Стратиева.
Според нея, опитите за подобни мерки в България ще се сблъскат с проблеми, защото нашият пазар е част от по-широката европейска икономика, и въвеждането на тавани може да създаде дефицит на стоки или да доведе до преразпределение на предлагането.
„Вместо да регулираме цените, по-удачно би било да се създадат условия за договорен принцип с търговските вериги, какъвто е случаят в Гърция“, посочи тя.
Стратиева отбеляза, че на този етап няма доказателства, че подобни мерки ще доведат до трайно намаляване на цените. Вместо това, може да се окаже, че ще създадат допълнителни проблеми за производителите и търговците в страната.
Димитър Зоров: Изкупната цена на млякото не е следвала инфлацията
Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, също изрази своето несъгласие с предложените мерки. Той припомни, че въпреки че инфлацията в България за последните пет години е достигнала 41%, изкупната цена на млякото не е нараснала. Според него, това е индикатор за недостатъчната подкрепа за българските производители.
„Не можем да игнорираме факта, че млякото е основен продукт, а все още не сме виждали коригиращи политики в сектора“, заяви Зоров.
Той предупреди, че ако таваните на цените и надценките се приложат, това може да доведе до сериозни последици за българските производители и може да влоши икономическата ситуация.
Симеон Дянков: Мерките са политическа заявка, не икономическа необходимост
Нямаше как да се избегне и мнението на председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков, който наскоро предсказа, че 2026 г. ще бъде година на политическа нестабилност и икономическа несигурност.
И той е на мнение, че предложените мерки срещу спекулата с цените нямат потенциал да окажат сериозно икономическо влияние.
Според него инфлацията през 2026 година ще е по-ниска – около 4%. В последното си интервю за БНТ, заяви, че преходът към еврото върви успешно, благодарение на подготовката на банковия сектор. Според него, мерките са по-скоро политическа заявка, отколкото реално решение на икономическите проблеми.
Законът за контрол на цените: Мярка срещу инфлацията или политическа заявка?
Припомняме, че на 14 януари 2026 г. Народното събрание прие на първо четене Закон за мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги. Законът цели да предотврати спекулативното повишаване на цените и да защити потребителите в периода на въвеждане на еврото чрез мерки като максимални цени, контрол върху надценките и обявяване на ценови листи. Въпреки политическата подкрепа, бизнесът остава скептичен, смятайки, че тези мерки може да създадат повече проблеми, отколкото да решат.
