Работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система на страната. Промяната засяга втория и третия стълб на пенсионното осигуряване и се определя като една от най-съществените реформи в сектора през последните десетилетия.
- Реклама -
Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански подчерта, че въвеждането на мултифондовете ще доведе до значително подобряване на доходността на средствата в капиталовия стълб и до по-добра втора пенсия за осигурените лица.
„Считаме, че с въвеждането на мултифондовия модел ще се подобри значително доходността на средствата в капиталовия стълб на пенсионната система и това ще осигури по-добра втора пенсия на хората“, заяви Големански след заседанието в Министерския съвет.
По думите му реформата предвижда разширяване на инвестиционните възможности на пенсионно-осигурителните дружества, което ще има положителен ефект и върху българския капиталов пазар. Всеки пенсионен фонд ще разполага с три подфонда с различен рисков профил – динамичен, балансиран и консервативен.
„Динамичният подфонд ще бъде с най-висока толерантност към риска и ще е подходящ за лица до 50-годишна възраст. Между 50 и 62 години средствата ще бъдат в балансиран подфонд, а три години преди пенсиониране – в изцяло консервативен“, обясни Големански.
Изчисленията на КФН показват, че при въвеждане на този модел коефициентът на заместване може да се увеличи от сегашните 12,5% до около 21,5%, което е близо до средноевропейските нива.
Предвижда се и съществено намаляване на таксите, събирани от пенсионно-осигурителните дружества. Максималната такса върху осигурителната вноска ще бъде редуцирана от 3,75% на 2,1%, като дружествата ще имат възможност да събират и по-ниски такси.
„Досегашната минимална доходност ще бъде заменена с обективен критерий – бенчмарк, базиран на индекси от българския, европейския и американския пазар. Търси се дългосрочен хоризонт от поне 40 години, за да се постигне максимална доходност“, допълни Големански.
От страна на бизнеса реформата беше определена като дългоочаквана. Зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че законопроектът отговаря на очакванията както на работодателите, така и на осигурените лица.
„Това е една от най-големите реформи за последните 25 години. Въвежда се управление на риска според възрастта, а изборът остава в ръцете на осигурените лица“, подчерта Минчева.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също отчете положителните страни на модела, но обърна внимание и на нерешени проблеми.
„Към плюсовете добавяме по-строгия контрол върху пенсионните дружества. Рисковете обаче остават – особено служебното разпределение, при което над 80% от новопостъпващите на пазара на труда се разпределят без тяхна воля. Този порок трябва да бъде премахнат“, заяви Димитров.
Работодателските организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система на страната. Промяната засяга втория и третия стълб на пенсионното осигуряване и се определя като една от най-съществените реформи в сектора през последните десетилетия.
- Реклама -
Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански подчерта, че въвеждането на мултифондовете ще доведе до значително подобряване на доходността на средствата в капиталовия стълб и до по-добра втора пенсия за осигурените лица.
„Считаме, че с въвеждането на мултифондовия модел ще се подобри значително доходността на средствата в капиталовия стълб на пенсионната система и това ще осигури по-добра втора пенсия на хората“, заяви Големански след заседанието в Министерския съвет.
По думите му реформата предвижда разширяване на инвестиционните възможности на пенсионно-осигурителните дружества, което ще има положителен ефект и върху българския капиталов пазар. Всеки пенсионен фонд ще разполага с три подфонда с различен рисков профил – динамичен, балансиран и консервативен.
„Динамичният подфонд ще бъде с най-висока толерантност към риска и ще е подходящ за лица до 50-годишна възраст. Между 50 и 62 години средствата ще бъдат в балансиран подфонд, а три години преди пенсиониране – в изцяло консервативен“, обясни Големански.
Изчисленията на КФН показват, че при въвеждане на този модел коефициентът на заместване може да се увеличи от сегашните 12,5% до около 21,5%, което е близо до средноевропейските нива.
Предвижда се и съществено намаляване на таксите, събирани от пенсионно-осигурителните дружества. Максималната такса върху осигурителната вноска ще бъде редуцирана от 3,75% на 2,1%, като дружествата ще имат възможност да събират и по-ниски такси.
„Досегашната минимална доходност ще бъде заменена с обективен критерий – бенчмарк, базиран на индекси от българския, европейския и американския пазар. Търси се дългосрочен хоризонт от поне 40 години, за да се постигне максимална доходност“, допълни Големански.
От страна на бизнеса реформата беше определена като дългоочаквана. Зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви, че законопроектът отговаря на очакванията както на работодателите, така и на осигурените лица.
„Това е една от най-големите реформи за последните 25 години. Въвежда се управление на риска според възрастта, а изборът остава в ръцете на осигурените лица“, подчерта Минчева.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също отчете положителните страни на модела, но обърна внимание и на нерешени проблеми.
„Към плюсовете добавяме по-строгия контрол върху пенсионните дружества. Рисковете обаче остават – особено служебното разпределение, при което над 80% от новопостъпващите на пазара на труда се разпределят без тяхна воля. Този порок трябва да бъде премахнат“, заяви Димитров.
Евентуалната поява на нов политически субект, оглавен от президента Румен Радев, би изиграла ролята на катализатор за решаване на дългогодишната политическа криза в страната....
Съпругата на президента Румен Радев - Десислава смени профилната си снимка във Фейсбук. Това стана два часа преди официалното обръщение на държавния глава.
Под...
