Политическата обстановка в България претърпя драстична промяна в понеделник, 19 януари, след като президентът Румен Радев обяви своето оттегляне от поста, за да се включи в активната партийна политика. В часовете преди официалното обръщение на държавния глава, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи ключови коментари в мащабно интервю за „Капитал“, които очертаха неочаквани пресечни точки между двамата.
Борисов, чийто разговор бе записан непосредствено преди новината от „Дондуков“ 2, заяви, че има „по-голяма вяра на Радев, отколкото на ПП-ДБ“. Въпреки че президентът бе основна фигура в обединението, свалило последното правителство на ГЕРБ, бившият премиер не изключи възможността за съвместна работа по стратегически приоритети като съдебната реформа в следващия парламент.
„Радев се държи като партиен лидер с атрибутите на държавната власт“, отбеляза Борисов, критикувайки използването на институционалния ресурс за политически цели. Той допълни: „Колко е цинично да ползваш самолетите и всички атрибути на властта, а всъщност да те виждат като партиен лидер.“
Краят на един мандат и началото на нов проект
В 19:00 часа на 19 януари Румен Радев официално сложи край на спекулациите относно политическото си бъдеще. Датата е избрана символично – точно четири години след полагането на клетва за втория му мандат. „Днес за последен път се обръщам към вас като президент на нашата България“, заяви Радев в присъствието на своя екип, потвърждавайки, че ще депозира оставката си пред Конституционния съд.
Мотивите за решението му са ясни – създаване на нов политически проект за предстоящите извънредни избори. Радев остро критикува настоящия модел на управление, заявявайки, че „политиката се случва извън институциите“, а „кукловодите не се свенят пред камерите да пускат директиви на Народното събрание“. Според него евроинтеграцията не е донесла очакваната стабилност, тъй като „хората не вярват на медиите и на съдебната система“.
„В този модел на дискредитирани политици, дамгосани като корупционери на международно ниво и техните ортаци търгуват с националния интерес, за да си изработят индулгенция“, подчерта държавният глава в оставка.
Пренареждане на политическата карта
Заявката на Радев има потенциал сериозно да размести пластовете в парламента. Социолозите прогнозират, че новият проект може да застраши лидерската позиция на ГЕРБ и да остави под чертата по-малки формации като „Величие“ и МЕЧ. Засегнати могат да бъдат и партии като БСП, която първоначално издигна Радев, както и „Има такъв народ“, които на вота през 2024 г. получиха малко над 6.8%. „Възраждане“ също е изправена пред риск от отлив на гласове поради припокриване на тезите с президента.
В новата ситуация президентските правомощия ще бъдат поети от вицепрезидента Илияна Йотова, която ще довърши мандата до редовните избори през ноември. „За тези 9 години като президент и вицепрезидент доказахме, че можем да работим ефективно в синхрон, когато имаме цел. Убеден съм, че Йотова ще бъде достоен президент“, увери Радев.
Икономическата визия на ГЕРБ
На фона на политическите сътресения, Бойко Борисов представи и икономическата програма на своята партия. Той бе категоричен, че ГЕРБ ще се върне към консервативна фискална политика, целяща държавни разходи под 40% от БВП, и твърдо заяви, че няма да подкрепи увеличение на данъците. Акцент бе поставен върху „нова индустриализация“, внедряване на изкуствен интелект в администрацията и развитие на инфраструктурата чрез концесии.
Предстои сложна процедура по назначаване на служебно правителство. След промените в Конституцията, Илияна Йотова ще трябва да избира служебен премиер от силно стеснен кръг от 10 длъжностни лица. Към момента председателят на парламента Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев и омбудсманът Велислава Делчева са заявили отказ от позицията. Сред възможните варианти неофициално се спряга името на Андрей Гюров, въпреки текущите правни спорове около неговото отстраняване от БНБ.