Близо 88,78% от участвалите в анкета на NOVA заявяват, че усещат поскъпване на стоки и услуги след влизането на България в еврозоната. Данните са събрани 28 дни след официалното приемане на еврото и очертават ясно обществено възприятие за ръст на цените.
По думите на икономиста Любомир Дацов, при масовите стоки, особено в големите търговски вериги, не се наблюдава съществено увеличение на цените. В ефира на Здравей, България той подчерта, че въвеждането на еврото е било съпроводено с „огромен административен натиск“, който е ограничил спекулативното поведение при търговците. „Там, където аз пазарувам, нещата са абсолютно под контрол“, заяви Дацов.
По-различна обаче е ситуацията при услугите, където, по думите му, държавата практически не разполага с ефективни инструменти за контрол. Най-ясно това се вижда при услугите, свързани с деца и грижа за семейството. „Тези услуги имат поведение на монополисти“, обясни икономистът.
Икономистът Георги Вулджев направи паралел с опита на Хърватия, като напомни, че при въвеждането на еврото там най-силната инфлация е отчетена именно в сектора на услугите. Според него това е очакван ефект, тъй като именно там закръгляването на цени и свободното ценообразуване се проявяват най-бързо.
По отношение на сравненията с Хърватия Дацов подчерта, че ценовият ръст в страната не може да се обясни единствено с въвеждането на еврото. Според него водещ фактор е било рязкото увеличение на туристическия поток и промяната в структурата на потреблението.
Дацов цитира и данни, според които през миналата година натискът на заплатите върху инфлацията е бил около 7%, като основната роля е изиграл пазарът на труда. „Средното увеличение на заплатите беше около 14%, а в държавния сектор – близо 20%. Приносът на държавата е очевиден“, заяви той.
По думите на Вулджев няма индикации този натиск да отслабне в близко бъдеще. Прогнозите сочат запазване на сравнително висока инфлация, сходна с темпа, с който страната е завършила миналата година.
Очакванията на икономистите са средногодишната инфлация да се задържи около 3%, като ключова роля за това ще има фискалната политика.