Екип от учени от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) постигна значим пробив в медицинските технологии, създавайки иновативни микророботи за борба с онкологичните заболявания. Новата разработка, описана в престижното списание „Нейчър нанотекнолъджи“, представлява радикално опростен подход към таргетираната терапия, използвайки самонасочващи се газови микромехурчета.
Потенциалът на микророботиката в съвременната медицина е огромен. Тези миниатюрни устройства могат да локализират болестни огнища с висока прецизност, да доставят медикаменти директно до целта и дори да взаимодействат с тъканите на клетъчно ниво. До този момент обаче масовото им внедряване срещаше сериозни пречки поради изключително сложната конструкция, високата производствена цена и необходимостта от специализирана среда за изработка.
Изследователите от САЩ са преодолели тези бариери, като са опростили самата концепция за микроробот. Вместо сложни механични структури, те използват микроскопични газови мехурчета, стабилизирани чрез специални обвивки – технология, позната от контрастните вещества в ехографията.
За разлика от предишни опити на същия екип, които изискваха хидрогелови обвивки и стерилни помещения за производство, новият метод е изненадващо достъпен. Учените генерират хиляди микророботи едновременно, просто като въздействат с ултразвук върху разтвор на протеина албумин.
Движението на тези миниатюрни лечители се осигурява от химична реакция. На повърхността на мехурчетата е нанесен ензимът уреаза, който разгражда уреята в организма до амоняк и въглероден диоксид. Неравномерното разпределение на ензима създава химически дисбаланс, който буквално изтласква мехурчето напред.
Учените са разработили две модификации на технологията. При първата версия към обвивката са добавени магнитни наночастици, което позволява външно управление чрез магнитно поле и проследяване с ултразвук. Втората версия обаче демонстрира пълна автономност, използвайки принципа на хемотаксиса.
Тъй като туморите и възпалените тъкани отделят високи нива на водороден пероксид, изследователите са добавили ензима каталаза към повърхността на роботите. Каталазата реагира с пероксида, създавайки химичен градиент, който действа като „пътеводна светлина“, насочваща микророботите самостоятелно към раковите клетки.
Резултатите от предклиничните проучвания са впечатляващи. При експерименти с мишки, страдащи от рак на пикочния мехур, терапията с микророботи е довела до намаляване на масата на туморите с около 60 процента в рамките на 21 дни. Това показва значително по-висока ефективност в сравнение с традиционното въвеждане на лекарства без помощта на микроносители.
Авторите на изследването подчертават, че комбинацията от простота, биосъвместимост и способност за самонасочване превръща тези микромехурчета в изключително перспективна стъпка към реалното клинично приложение в онкологията и други сфери на медицината.
