Между 30% и 40% от всички покупко-продажби на жилища в София през изминалата 2025 г. са реализирани в сегмента на новото строителство. Тази статистика включва и сделките „на зелено“, които все още не са вписани официално в Агенцията по вписвания, отчитат пазарните анализатори. Данните очертават ясна тенденция към промяна в потребителското поведение, където водещ фактор вече не е само цената на квадратен метър.
През 2025 г. в столицата са отчетени общо 226 513 покупко-продажби, което бележи годишен ръст от 6.5%. Традиционно за пазара, най-силен е бил интересът през последното тримесечие на годината.
Експертите обаче наблюдават съществена промяна в начина, по който се сключват сделките. Красимир Джамбазов, търговски директор на компания за управление на проекти и ново строителство, обяснява новата динамика:
„Днес сделките се случват по-бавно и с повече въпроси от страна на купувачите. Това не е знак за охлаждане, а за зрялост на пазара. Хората сравняват проекти, търсят сигурност и реална стойност, а не просто квадратура“.
Фокусът на клиентите се измества от базовите параметри като цена и локация към по-комплексни изисквания. Все по-голямо значение имат формиращата се общност, качеството на средата на обитаване и профилът на бъдещите съседи. Проекти, при които са направени компромиси с инфраструктурата или концепцията, срещат затруднения при реализацията, независимо от ценовите нива. Обратно – засилва се търсенето на сгради с висока енергийна ефективност, представителни общи части и ясна визия.
Тази по-голяма взискателност води и до удължаване на процеса по покупка. Пазарните оценки сочат, че през 2025 г. времето за финализиране на сделка се е увеличило с 15–25% спрямо 2024 г. Това се дължи на по-задълбочените проучвания и многобройните огледи, които клиентите предприемат преди да вземат решение.
Финансовата страна на пазара остава стабилна. Около 60–70% от покупките на ново строителство през 2025 г. са били финансирани чрез ипотечни кредити, което е индикатор за високо доверие в сегмента и устойчива кредитна активност.
„Разликата между добър и слаб проект вече е ясно видима. Пазарът започва сам да отсява – качествените проекти се реализират, а останалите се забавят или излизат от фокуса на купувачите“, допълва Джамбазов.
Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. също изигра своята роля.
Очакването на това събитие ускори решенията на част от купувачите през втората половина на миналата година. Според експертите обаче ефектът е бил предимно психологически.
Първите данни от началото на 2026 г. показват запазване на активността, което доказва, че пазарът не е бил движен единствено от спекулации около новата валута.
Прогнозите за следващите 12–18 месеца са за активен пазар на ново строителство, подкрепен от подготвеното предлагане, но с много по-строга селекция от страна на клиентите. Потребителите са склонни да платят по-висока цена, но само срещу доказано качество и дългосрочна стойност.
„2026 г. няма да бъде година на еуфория, а на избор. Купувачите ще плащат, но само когато виждат смисъл и качество зад цената“, обобщава ситуацията Красимир Джамбазов.