Бившият здравен министър Христо Хинков се извини на проф. Асена Себрезова, също бивш министър на здравеопазването. Хинков я обвини в телевизионно интервю по БТВ, че участва в реекспорт на лекарства. Оказва се, че въпросното извинение е направено след съдебно споразумение.
Това провика Сербезова също да даде своята гледна точка за нанесената обида и последвала вреда. Тя открои разликата между извинение по съвест с това, поднесено по силата на съдебен спор. Ето какво написа Хинков:
ПУБЛИЧНО ИЗВИНЕНИЕ
До проф. Асена Сербезова и българската общественост
Обръщам се към вас с това публично извинение във връзка с направените от мен изказвания във връзка с проф. Асена Сербезова през октомври 2023 г. В телевизионно интервю заявих, че „очевидно проф. Асена Сербезова участва в играта с реекспорта на лекарства“ и я обвиних в нарушаване на обществения интерес. Тези думи бяха произнесени публично, категорично и без достатъчно основание. Сега, след задълбочен анализ на фактите, признавам, че съм бил в грешка. Установените факти са следните:
-Формулата от 65% е била законово регламентирана в чл. 217б, ал. 5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина още от 2017 г. – по време на правителството на ГЕРБ, а не по инициатива на проф. Сербезова.
-Проверката установи, че системата СЕСПА е работила с грешна формула, която не е съответствала на закона.
-Проф. Сербезова, като министър на здравеопазването, е изпълнила служебното си задължение – след одит е коригирала системата, за да спазва действащото законодателство.
-Няма никакви доказателства за участие на проф. Сербезова в каквито и да било незаконни или неетични схеми с реекспорт на лекарства.
-Моето обвинение беше неоснователно, несправедливо и нанесе вреда на професионалната репутация на проф. Сербезова.
Искрено съжалявам за публичното й обвинение без достатъчно доказателства. Вредата, нанесена на нейната професионална чест и достойнствои подвеждащата информация, предоставена на обществеността
Проф. Сербезова е изпълнила законовото си задължение и е действала в интерес на правилното функциониране на системата за контрол на лекарствата. Оттеглям публично всички обвинения и се извинявам на проф. Асена Сербезова за причинените неудобства, стрес и репутационна вреда.
Извинението даде повод на проф. Асена Сербезова да отговори така:
Няколко думи за благородството
Скъпи приятели и колеги, благодаря за подкрепата, както и на стотиците хора, които ми писаха на лични и на вайбър.
На всички, които през тези две години не се усъмниха, че истината ще излезе наяве, благодаря!
Особено ме докоснаха онези от вас, които поздравяват проф. Хинков за „благородната постъпка“ да се извини публично. Наистина е красиво – човек да признае грешката си и да намери силите да каже „сгреших“.
Само че… не точно това се случи.
Извинението е част от съдебно решение. Резултат от дело, което аз заведох – гражданско дело 11188/2023г., I-17 състав, Софийски Градски съд, след като две години чаках някой да провери фактите, преди да ме обвинява по националната телевизия.
Текстът, който прочетохте от профила на проф. Хинков, не е написан от сърце в момент на осъзнаване – той е част от съдебната спогодба. Дума по дума.
Истинското благородство щеше да изглежда различно. Щеше да дойде преди делото, не след него. Щеше да дойде от съвестта, не от съда.
Но нека не бъда несправедлива. Проф. Хинков имаше избор – да продължи да се бори в съда или да приеме спогодбата. Избра второто. Може би някъде дълбоко в себе си е разбрал, че е сгрешил. Може би просто е преценил шансовете си. Не знам. Не мога да чета мислите му.
Знам само, че справедливостта понякога идва късно и с горчив вкус.
Но идва.
И тук искам да кажа нещо важно – не само за този случай, а като урок за всички нас.
Думите имат сила. Огромна сила. Особено когато идват от хора на високи постове, с микрофон пред устата и камери, насочени към тях. Когато играеш с човешките страхове – а страхът от липса на лекарства е един от най-дълбоките – трябва да мериш всяка твоя дума. Да проверяваш всеки факт. Да осъзнаваш, че това, което казваш, ще влезе в домовете на хора, които се тревожат за здравето на децата си, на родителите си, и за своето – също.
Хората на публични позиции носят отговорност, която не свършва с края на мандата. Докато си на поста и всички очи са вперени в теб – всяка твоя дума може да лекува или да наранява, да успокоява или да сее паника, да търси истината или да обслужва нездрави интереси.
Тази отговорност не е опция. Тя е задължение.