СВОБОДАТА НЕ Е ПРАЗНИК
Онзи ден ми се наложи да вържа кучето си за малко. Взех овехтелия кожен повод, усуках го около едно дърво, закопчах домашния си любимец за каишката и строго му заповядах да стои там. След десетина минути се върнах и с почуда установих, че кучето е прегризало повода, но въпреки това седи покорно. Там, до дървото. Уж освободило се, ама стои. Не защото така е решило то, а защото така му бях разпоредил аз.
Защо ви разказвам това ли? Защото точно днес си мисля, че свободата не е да си скъсал оковите и да празнуваш това веднъж годишно. Свободата е ежедневно да осъзнаваш, че ти взимаш решенията за себе си.
А какво е обратното на свободата? Не е робството. Чувството на обреченост е.
Обреченост е да вярваш дълбоко, че нямаш право на решения. Щото поредните ти гнили господари с години решават вместо теб. Щото са осакатили словото и са отнели думата на истината. Щото са ти втълпили простащината си със сила и ти налагат правотата на прегрешенията си. Щото вече някой е решил вместо теб. Щото пак са се договорили, щото са се спазарили, щото са се разбрали. А ти ще си уж отвързан, свободен. Но няма и да мръднеш.
Там, до дървото.
А, да, за малко да забравя. Честит празник.
Радослав Бимбалов