С покруса отбелязваме 102 години от подписването на Ньойския договор. Прави го министър-председателят Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньойи сюр Сен, на 27 ноември 1919 г. Това се казва в изявление, публикувано в страницата на Военна академия „Г. С. Раковски“ във „Фейсбук“.
„Мястото е избрано нарочно – заради смъртта на местния граф през 1205 г. в битката при Адрианопол, срещу българския цар Калоян (край Одрин, днес Едирне в Република Турция).
Българската делегация пътува 8 дни с влак, охранявана от сенегалски войници. След пристигането, на членовете ѝ е забранено да излизат от хотела без предварителна заявка.
На страната ни са наложени огромни репарации, откъснати са ѝ територии, в които остават да живеят между 600 хиляди и 2 милиона българи, а поне 100 хиляди бежанци пристигат“, изтъкват от висшето военно училище.
„Ньойският диктат не държи сметка за етнически произход, собственост и религия. На Кралството на сърби, хървати и словенци са дадени български територии от „стратегически съображения“ – села в Кулско, градовете Босилеград, Цариброд и Струмица с по десетки околни села. Няколко от тях, между които и днешният граничен пункт Стрезимировци, са разцепени между двете държави: къщи, дворове, ниви и гробища често остават „оттатък“. Онази държава вече не съществува, днес териториите остават в Република Сърбия и Република Северна Македония“, отбелязват от Военна академия „Г. С. Раковски“.
„Румъния отново получава Южна Добруджа. Излаз на Беломорието е предвидено да остане за България, като територията се управлява общо от победителите. Само година по-късно, тя е предадена на Гърция.
Освен 2,25 милиарда златни френски франка репарации, страната ни трябва да предаде на победителките 33 хиляди овце, 13 500 млечни крави, 12 500 коня, 9 200 вола, 2 500 мулета и 125 бика.
На западния съсед – въглищата от пернишките мини през следващите 5 години“, допълват от Военна академия.
„Ратифицирането на договора още в началото на 1920 г. отваря пътя на Царство България да стане член на Обществото на народите, което възпира агресията на Гърция през 1925 г. – „Петричкия инцидент“.
В крайна сметка, пророци се оказват президентът на САЩ Уилсън и френският маршал Фош – те предупреждават, че този „ред“ и мирът ще изтраят само 20 години, както и става.
На 23-ти юли 1940 г., генерал Никола Жеков, командващият армията ни през Първата световна война е поканен да се разпише в златната книга на кметството на Ньойи сюр Сен, а българският флаг е издигнат от военна част пред него, за да се измие позорът от поражението и Солунското примирие. Нататък е известно…“, завършват от висшето военно училище.