Спор по въпроса за размера на минимална работна заплата в студиото на Nova News се разрази между Васил Велев от АИКБ и Пламен Димитров от КНСБ.
- Реклама -
„Законопроектът за повишаване на минималната заплата е вреден за страната и хората, това е и саботаж по пътя ни към еврозоната. България не е София и икономиката не е добивната индустрия. Всички работодателски организации са категорично против. Грешен е механизмът за определянето ѝ, синдикатите изманипулираха обществото и политиците, че това го изисква директивата“, смята Велев.
Той обясни и какво пише в самата директива. „50% от брутната средна работна заплата е един от индикаторите, който дори не е посочен на първо място. На него е 60% от медианната заплата, което е по-добро решение за България. Това ще доведе до това в редица сектори като хотелиерство и селско стопанство ще се изравнят към най-ниско квалифицирания. Има грешки и в сметките – на законодателите и на синдикатите. Изчислената минимална заплата не прави 850, а 830 лева. Това е проинфлационна мярка, която ще накара населението да обеднее“, каза още Велев.
„Диференциацията между най-ниската и най-високата работна заплата е 8,5 пъти – най-високата в ЕС. Заради това медианната работна заплата не върши работа. В някои компании има корпоративно поведение, близко до картели и там трябва да се обърне внимание защо работодатели плащат определени заплати. Възнагражденията няма да се изравнят навсякъде заради ръста на МРЗ, просто някои работодатели плащат малко“, каза от своя страна Димитров.
Спор по въпроса за размера на минимална работна заплата в студиото на Nova News се разрази между Васил Велев от АИКБ и Пламен Димитров от КНСБ.
- Реклама -
„Законопроектът за повишаване на минималната заплата е вреден за страната и хората, това е и саботаж по пътя ни към еврозоната. България не е София и икономиката не е добивната индустрия. Всички работодателски организации са категорично против. Грешен е механизмът за определянето ѝ, синдикатите изманипулираха обществото и политиците, че това го изисква директивата“, смята Велев.
Той обясни и какво пише в самата директива. „50% от брутната средна работна заплата е един от индикаторите, който дори не е посочен на първо място. На него е 60% от медианната заплата, което е по-добро решение за България. Това ще доведе до това в редица сектори като хотелиерство и селско стопанство ще се изравнят към най-ниско квалифицирания. Има грешки и в сметките – на законодателите и на синдикатите. Изчислената минимална заплата не прави 850, а 830 лева. Това е проинфлационна мярка, която ще накара населението да обеднее“, каза още Велев.
„Диференциацията между най-ниската и най-високата работна заплата е 8,5 пъти – най-високата в ЕС. Заради това медианната работна заплата не върши работа. В някои компании има корпоративно поведение, близко до картели и там трябва да се обърне внимание защо работодатели плащат определени заплати. Възнагражденията няма да се изравнят навсякъде заради ръста на МРЗ, просто някои работодатели плащат малко“, каза от своя страна Димитров.
