8 декември 2023 | 00:00
12
По-голяма енергийна сигурност за България и за Сърбия и възможност за газификация на населените места в района са само част от ползите от новата междусистемна газова връзка, която днес инспектираха министър-председателят акад. Николай Денков и министърът на енергетиката Румен Радев. Край Калотина двамата посетиха съоръженията на газоизмервателната станция, като на място изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов ги увери в готовността на проекта.
- Реклама -
„Благодарение на газопровода България получава достъп до източници на газ от Западна Европа по изцяло нов маршрут“, посочи премиерът акад. Денков пред представителите на медиите. По думите на министър-председателя страната ни вече има много по-добра енергийна свързаност, което означава повече възможности и по-силни преговорни позиции за България, както и повече конкуренция в региона.
„Това е станция, от която не просто се подава газ към Сърбия, тя е двупосочна и ако се наложи, България също може да получава газ“, изтъкна акад. Денков. Капацитетът за пренос е 1,8 млрд. м3 природен газ годишно. Наред с това Сърбия получава достъп до терминалите за втечнен природен газ в региона и до Южния газов коридор.
Междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е с обща дължина от 170 км с трасе от гр. Нови Искър в България до гр. Ниш в Сърбия. На българска територия инфраструктурата включва 62 км газопровод и съпътстващи съоръжения – очистни съоръжения, кранови възли, газоизмервателна станция, газопроводни отклонения и автоматични газоразпределителни станции до градовете Сливница и Драгоман.
Важността на проекта за енергийната сигурност в Югоизточна Европа е потвърдена от Европейската комисия чрез присъждането на статут на „проект от общ интерес за ЕС“. С решение на Министерския съвет инфраструктурата на българска територия е обявена за национален обект и за обект с национално значение. IBS е в синергия с проектите за развитие на газовата инфраструктура в региона – терминали за втечнен газ, в т.ч. терминала в Александруполис, разширението на подземното газово хранилище „Чирен“ и изграждането на нови и разширяването на съществуващи газопроводи. IBS е важен инструмент за постигане на целите за диверсификация на доставките и повишаване на сигурността на снабдяването на природен газ както за България и Сърбия, така и за останалите страни в региона, благодарение на съществуващата инфраструктура в двете страни – междусистемни връзки и газохранилища.
По-голяма енергийна сигурност за България и за Сърбия и възможност за газификация на населените места в района са само част от ползите от новата междусистемна газова връзка, която днес инспектираха министър-председателят акад. Николай Денков и министърът на енергетиката Румен Радев. Край Калотина двамата посетиха съоръженията на газоизмервателната станция, като на място изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов ги увери в готовността на проекта.
- Реклама -
„Благодарение на газопровода България получава достъп до източници на газ от Западна Европа по изцяло нов маршрут“, посочи премиерът акад. Денков пред представителите на медиите. По думите на министър-председателя страната ни вече има много по-добра енергийна свързаност, което означава повече възможности и по-силни преговорни позиции за България, както и повече конкуренция в региона.
„Това е станция, от която не просто се подава газ към Сърбия, тя е двупосочна и ако се наложи, България също може да получава газ“, изтъкна акад. Денков. Капацитетът за пренос е 1,8 млрд. м3 природен газ годишно. Наред с това Сърбия получава достъп до терминалите за втечнен природен газ в региона и до Южния газов коридор.
Междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е с обща дължина от 170 км с трасе от гр. Нови Искър в България до гр. Ниш в Сърбия. На българска територия инфраструктурата включва 62 км газопровод и съпътстващи съоръжения – очистни съоръжения, кранови възли, газоизмервателна станция, газопроводни отклонения и автоматични газоразпределителни станции до градовете Сливница и Драгоман.
Важността на проекта за енергийната сигурност в Югоизточна Европа е потвърдена от Европейската комисия чрез присъждането на статут на „проект от общ интерес за ЕС“. С решение на Министерския съвет инфраструктурата на българска територия е обявена за национален обект и за обект с национално значение. IBS е в синергия с проектите за развитие на газовата инфраструктура в региона – терминали за втечнен газ, в т.ч. терминала в Александруполис, разширението на подземното газово хранилище „Чирен“ и изграждането на нови и разширяването на съществуващи газопроводи. IBS е важен инструмент за постигане на целите за диверсификация на доставките и повишаване на сигурността на снабдяването на природен газ както за България и Сърбия, така и за останалите страни в региона, благодарение на съществуващата инфраструктура в двете страни – междусистемни връзки и газохранилища.
