Ще цитирам българския психиатър с дългогодишна
практика-д-р Владимир Сотиров: "Трябват ни герои, трябват ни живи примери, които ни показват, че можем да осмислим живота по начин, покойто дори не ни е хрумвало. Така ще дойде промяна. Защото промяната е живот, статуквото е смърт".

В момента чета отново "Романът на Яворов", второ издание на книгата на Михаил Кремен. Та няма ли в историята ни - житейска и интелектуална - хора като Ботев и Яворов? Всяка "педя" от техния живот е различие, търсене, промяна, рушене на статуквото... Но, за съжаление, портретите им висят и в кабинетите. Дали някой си спомня или се замисля как прочутият проф. д-р Кръстев сваля от кабинета си в Софийския университет портрета на Фердинанд и слага този на Ботев? Или в пословичното издание "Мисъл" помества статии в защита на академичната свобода, взема страната на студентите за освиркването на княз Фердинанд при откриването на Народния театър на 3 януари, 1907 г., в защита и на борците за обществени права и политическа независимост.

Колкото и да ви се вижда налудничаво, няма да се спра да повтарям, че хора като Николай Банев носят черти на Ботев, че Евгения Банева може да стане европейски депутат заради своята перфектна многоезикова подготовка, юридическо образование, майка на 3 деца, свободна като мисъл и действие.

Отново, като заключение, цитирам д-р Сотиров: "Ако в твоята ценностна система свободата е на първо място,поемаш риска да бъдеш отлъчен, да бъдеш обявен за различен, за враг на народа, да бъдеш преследван и дори тикнат в затвора. НО СИ СТРУВА, всеки от нас трябва да прецени!"
Мария Банева