Няма масова зараза сред бежанците в центъра за настаняване в Харманли, съобщи пресцентърът на Министерството на здравеопазването. След напавени изследвания от специалисти от Военномедицинска академия на 18-и и 19-и ноември, не беше открита зараза.
- Реклама -
Прегледите са извършени от полк. доц. Георги Попов от Клиниката по инфекциозни болести, д-р Весел Кантарджиев – началник на Клиниката по дерматология и венерология, и д-р Айлин Шеф – дерматолог, със съдействието на директора на центъра Димитър Захариев.
Прегледани са общо 128 заболели бежанци 91 мъже, 16 жени и 21 деца, като 106 от тях са от афганистански произход , от сирийски са 12, от иракски 8 и 1 от ирански произход.
Най-често диагностицираните заболявания са пиодермия, скабиес, варицела, остра вирусна инфекция и дерматит.
Според заключението на специалистите единственият случай със суспекция за лайшманиоза – кожна форма, не представлява епидемиологичен риск.
Нежеланието на бежанците да съдействат на административните органи в центъра води до разпространение на заболяването от скабиес /краста/ и усложнени форми на протичане. Съвместно с директора на регистрационно-приемателния център са набелязани адекватни противоепидемични и терапевтични мерки за справяне с контагиозните заболявания сред бежанците.
Няма масова зараза сред бежанците в центъра за настаняване в Харманли, съобщи пресцентърът на Министерството на здравеопазването. След напавени изследвания от специалисти от Военномедицинска академия на 18-и и 19-и ноември, не беше открита зараза.
- Реклама -
Прегледите са извършени от полк. доц. Георги Попов от Клиниката по инфекциозни болести, д-р Весел Кантарджиев – началник на Клиниката по дерматология и венерология, и д-р Айлин Шеф – дерматолог, със съдействието на директора на центъра Димитър Захариев.
Прегледани са общо 128 заболели бежанци 91 мъже, 16 жени и 21 деца, като 106 от тях са от афганистански произход , от сирийски са 12, от иракски 8 и 1 от ирански произход.
Най-често диагностицираните заболявания са пиодермия, скабиес, варицела, остра вирусна инфекция и дерматит.
Според заключението на специалистите единственият случай със суспекция за лайшманиоза – кожна форма, не представлява епидемиологичен риск.
Нежеланието на бежанците да съдействат на административните органи в центъра води до разпространение на заболяването от скабиес /краста/ и усложнени форми на протичане. Съвместно с директора на регистрационно-приемателния център са набелязани адекватни противоепидемични и терапевтични мерки за справяне с контагиозните заболявания сред бежанците.
