Парламентът прие с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС на първо четене промените в Закона за данък върху добавената стойност. Проектозаконът е внесен от МС и е част от пакета данъчни закони.
“Надеждно е, водихме разговори с финансовия министър, макар и след внасяне на законите. Между първо и второ четене ще направим промени”, заяви Йордан Цонев от ДПС.
Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС заяви, че в закона се предвиждат мерки за повишаване на събираемостта като например получателите на доставки да не заплащат стойността на своята пратка, когато доставчикът не им е дал касова бележка.
“Ние подкрепяме всяка една разумна мярка, но по отношение на тази се опитвам да си представя как ще действа тя. Как ще установим, че едно лице не е издал фискален бон? Трябва да има два подписа или свидетели, които да докажат, че това се е случило. Според мен тази мярка няма да доведе до положителен ефект и ние ще направим промени между първо и второ четене”, каза Петкова.
На противоположно мнение останаха от ИТН и “Възраждане”.
“Няма да подкрепим предложените мерки, защото не са насочени към повишаване на събираемостта. Не смятам, че гражданите трябва да се превръщат в доносници и да вършат действия, които трябва да се извършват от данъчните служители”, заяви Павела Митова от ИТН.
“Законът минава през комисия и бива отхвърлен. Сега в пленарна зала този закон се приема. Какво се промени”, попита Георги Свиленски от БСП.
Законопроектът цели отстраняването на установени несъответствия с правото на Европейския съюз, така че законодателството в областта на данъка върху добавената стойност да се приведе в съответствие с решенията на Съда на ЕС.
От правителството предлагат нулевата ставка за хляба и брашното да остане в сила до 30 юни 2024 година. Също така ДДС-то за ресторантьорите и хотелиерите да остане на 9% до края на 2024 година.
Промените включват мерки с цел изсветляване на „сивата икономика“. Предвижда се получателите на доставки да не заплащат стойността на своята пратка, когато доставчикът не им е дал касова бележка. Освен това лицата, които са избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка, поддържан от НАП, да могат в този обект да регистрират и отчитат продажбите на стоки и услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на електронния адрес на получателя.
Други промени в правилника на ЗДДС пък предвиждат въвеждане на задължение на доставчиците на платежни услуги да водят електронен регистър на трансгранични плащания и на техните получатели във връзка с платежните услуги , които изпълняват, на база на всяко календарно тримесечие и други.
Снимка: БГНЕС