Държавата ВЕЧЕ е затворена. Но не от разумни, подготвени през лятото стратегически решения, а от самия хаос.
–
Мнозина задават основателен въпрос – защо борбата с Ковид-19 да не се децентрализира? Защо да не вземат решенията кметове, директори, мениджъри, административни ръководители?
1) Много просто – защото нямат бюджет. Те могат да затворят, но не могат да компенсират загубите.
България е свръхцентрализирана, патологично централизирана, особено финансово. А мерките срещу заразата ТРЯБВА да вървят с незабавни икономически мерки и компенсации. След икономическия шок от пролетта (за туризма – и лятото) няма време за отлагане. Държавата трябваше да е готова и със здравни, и с икономически мерки за втора вълна.
2) Централизацията на цялата власт в един (трагично некомпетентен) човек и в един икономически кръг създава и манталитетен проблем.
Административните ръководители на всички нива не са свикнали да носят отговорност. Освен че нямат бюджет, те не са получавали досега правото да използват правомощията си. Всяко решение се “спуска отгоре”. В много сфери – от десетилетия.
Резултатът – хаос и трагедия в здравеопазването и икономическа криза с потенциал за катастрофа когато свършат банковите ваканции.
– Училищата не затварят, но учители няма, те са жертвите на безотговорността;
– Болниците са неподготвени за втората вълна, страдат лекарите и сестрите, но властта се оправдава с тях за своето бездействие;
– Бизнесите затварят поради болен персонал и липса на клиенти. Компенсации обаче няма – решението си е тяхно;
– Администрации де факто не работят поради огромен процент позитивни. Ръководителите им обаче мълчат, чакат “отгоре да им спуснат нещо”;
– Лекарствата не достигат, не защото ги няма, а защото веригите на доставка са неуправляеми, на самотек. Скоро няма да достигат и фармацевти…
– Съдилищата отлагат дело по дело, защото конкретни съдии и адвокати са вече болни. Останалите се зарязват взаимно.
Държавата ВЕЧЕ е затворена. Но не от разумни, подготвени през лятото стратегически решения, а от самия хаос.
Може ли тази картина да се промени – да, макар с огромно, и за мнозина фатално, закъснение. Пропуснатото не може да бъде лесно наваксано. Покойните не могат да бъдат върнати.
Но мерки за бъдещето – и здравни, и икономически, могат да бъдат взети. Но не и от тези, които вече са провалиха и продължават да твърдят, че са успели.