Радев: Демократичното управление трябва да се базира върху принципи и ценности, а не върху страха

Едно демократично управление трябва да се базира върху принципи и ценности, които да работят в интерес на обществото, а не върху страха. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Подгорица, помолен да коментира периодично изразявани опасения на управляващите партии, че при провал на редовното правителство, България отново ще има служебен кабинет. Държавният глава е в Черна гора за участие в Срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на страните участници в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ).

В отговор въпрос за изпратеното от президента писмо до европейските лидери и институции за европейската перспектива на Република Северна Македония, държавният глава подчерта, че като отговорен член на ЕС България не може да остане безразлична към бъдещето и устойчивото развитие на Съюза. „Ако някои са готови да направят компромис с европейските принципи и ценности в името на постигането на някакви мимолетни политически цели, то ние не сме“, посочи президентът. Той уточни, че целта на писмото е да помогне на ЕС да разбере по-добре проблемите, свързани с РСМ, и да не се отклонява от своите принципи, решения и от демократичните ценности, тъй като по думите му в дългосрочен план това не би довело до устойчивост на Съюза.

„Не можем да си позволим да гледаме равнодушно, когато тази най-близка за нас страна РСМ се отклонява от европейската си интеграция“, посочи президентът и открои другата важна цел на изпратеното от него писмо – да се помогне на РСМ, която вместо с политическа воля да решава проблемите, покривайки Копенхагенските критерии за членство, се ръководи от лобизъм, което е в нейна вреда. 

Държавният глава припомни, че в преговорната рамка вписването на българите в конституцията и гарантирането на тяхната равнопоставеност е само предусловие за начало на преговорите. Другите важни условия, залегнали в документа, са изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, както и двата важни протокола от заседанията на Междуправителствената комисия, където има ясно поети ангажименти – отказ от езика на омразата към България, прекратяване на дискриминацията към гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи, преработване на учебниците, за да се изкорени от тях езика на омразата и разкриване на архивите на бившите югославски служби. Президентът посочи, че по тези въпроси развитие липсва.

„Не можем да допуснем проникването в ЕС на идеология на омразата, на дискриминация по етнически принцип. Като членове на ЕС не можем да си позволим някой да гради своята съвременна идентичност върху антибългарска основа“, подчерта още държавният глава.