REX: България отива към пъстър парламент, който може да се разпадне всеки момент

„В неделя в столицата на България се състоя антиправителствен протест на ресторантьорите и други представители на малкия и среден бизнес. В навечерието на парламентарните избори през 2021 г., които са насрочени за 4 април, протестиращите са по-обнадеждени да протестират, вярвайки, че сегашното правителство, начело с премиера Бойко Борисов, няма да може да се възпроизведе“, пише руската информационна агенция REX.

И докато народът се мобилизира в очакване на изборите за Народно събрание, опозиционните партии една след друга декларират оттеглянето си от коалициите и независимото участие. Нещо повече, всеки от тях е уверен в победата си.

Неочаквано за всички се срина коалицията Обединени патриоти (ОП), националистическа политическа коалиция, в която влизат десните партии ВМРО - Българското национално движение (ВМРО-БНД) и Националният фронт за спасение на България (НСФБ). А първа за намерението си да участва в изборите самостоятелно обяви „Атака“, която беше в коалиция с тях до 25 юли 2019 г.

Лидерът на НСФБ и заместник-председател на Народното събрание Валери Симеонов заяви, че е изненадан от решението на ВМРО да отидат на изборите сами, особено след като на 4 февруари те са говорили за участие с една листа.

Партията „ВОЛЯ“, която има 12 места в настоящия парламент, също се кандидатира за изборите извън който и да е блок. Нейният лидер Веселин Марешки, позовавайки се на социологически проучвания, казва, че фракцията отново ще осигури влизането си в парламента.

В тези парламентарни избори ще участват и две граждански сдружения - гражданската платформа „Изправи се.БГ“, оглавявана от бившия омбудсман Мая Манолова, и неформалното сдружение „Отровно трио“, което е един от инициаторите на антиправителствени протести в България. Те вече подписаха споразумение за съвместно участие в парламентарните изборите.

За разлика от силите, представени в парламента, те смятат, че Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ могат да бъдат победени само от единен и силен блок. Както заяви активиста и общественик, организатор на антиправителствени демонстрации в София Арман Бабикян, „Отровното трио“ вече е изпратило на партиите предложение да се обединят в борбата с Борисов. Сред тях са: Слава Трифонов от партията „Има такъв народ“, Христос Иванов от „Да, България“, Атанас Атанасов от „Демократи за силна България“.

Българският олигарх Васил Божков, който се укрива в ОАЕ, също обяви намерението си да участва на изборите. Софийски градски съд реши да регистрира неговата инициатива „Българско лято“ като партия. Все още не е известно дали партията ще се обедини с някого, но е очевидно, че всяко предложение за съвместно участие само ще увеличи шансовете на тази нова политическа сила.

Въпреки факта, че новият парламент на България, съдейки по броя на участниците и тенденцията към независимо участие, обещава да бъде пъстър, основната борба ще се развие между ГЕРБ на Бойко Борисов, БСП, която преди това подкрепяше президента Румен Радев и , колкото и да е странно, представляващата турското малцинство ДПС. В същото време БСП бързо започна да губи електорална подкрепа поради факта, че все още не е обявила официално подкрепата си за президента, който вече заяви, че се кандидатира за втори мандат, въпреки че настоящият му изтича през януари 2022 г.

Що се отнася до ДПС, тази партия, която досега официално получава само морална подкрепа от турския президент Реджеп Ердоган, смята за свой основен конкурент партията на Борисов. Тя отдавна монополизира властта в населения от турци регион Кърджали, а в градовете Разград, Шумен, Силистра се конкурира с управляващата партия. Тоест други протурски партии не бяха в състояние да си осигурят достатъчна подкрепа от населението. Общо според последните данни от преброяването турците съставляват над 500 хиляди от населението на България. На изборите през 2017 г. за тях са гласували 315 976 избиратели. В резултат на това в сравнение с парламента през 2014 г. ДПС намали присъствието си с 12 народни представители, докато броят на депутатите от ГЕРБ се увеличи с 11.

Ако тази предизборна кампания протече на фона на продължаващи протести и ако политическите сили не успеят да се обединят, тогава България рискува да сформира парламент, пълен с противоречия и неспособен да създаде управляваща коалиция. Тогава може да се стигне до временен парламент и правителство, които ще придобият по-силна и постоянна форма след президентските избори и предсрочни парламентарни избори. Това се случи в България през 2014 година.

Що се касае до международния дневен ред на предстоящата кампания, то той засега не е съвсем ясен, с изключение на турския фактор. Но с началото на активната фаза на кампанията, към темата за отношенията между България и Турция ще се присъединят европейският и руският фактори. Това са естествени елементи на българската външна политика.