Снимка: Булфото
За 10 дни, дори и по-малко, може да се задейства директива на ЕС за минималните стандарти за временна закрила на бежанците от Украйна. Според нея държавите-членки на съюза трябва да гарантират на хората достъп настаняване, прехрана, работа и пр. за период от 1 година, който може да бъде продължен още 1 и те да се ползват с всички права като останалите граждани, без правото да гласуват. Фондове на ЕС ще покриват разходите. Това обяви пред парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната Мая Добрева, генерален директор на дирекция „Политически въпроси“ в Министерството на външните работи. По думите ѝ, фондове от оперативните програми на ЕС също могат да бъдат пренасочени за справяне с бежанския поток от Украйна.
Директивата на Съвета на ЕС е от 2001 г. за големи маси от хора, бягащи от война или природни бедствия, досега не е била задействана. Според председателя на парламентарната комисия Антоанета Цонева, позовавайки се на данни на ООН, над половин милион души са напуснали Украйна след инвазията на Русия в страната, като над половината от тях се намират в Полша. Повечето хора отиват в съседни на Украйна страни заради разделени семейства и надежда скоро да се върнат по домовете си. „Ние не сме под натиск голям, но това не значи, че за всеки човек, бягащ от войната, не трябва да положим максимални усилия и се надявам, че координацията между институциите ще се подобрява“, каза Цонева.
Тя бе поканила правосъдният министър Надежда Йорданова да предостави пред депутатите от комисията данни за българите от Украйна, кандидатсващи за българско гражданство и за подобряването на правната помощ за граждани на страната, жертва на агресия.
„Към момента в Министерството на правосъдието са образувани 7302 производства за придобиване на българско гражданство от украински граждани, процедурата по които не е приключила“, каза Йорданова. Общият брой молби за придобиване на българско гражданство на основание български произход са 6434. Като само от началото на годината те са 598. Това е висок темп, защото най-много молби в последните години е имало през 2021-а, когато за 12-те месеца те са били 2901.
Правосъдният министър обяви, че ще поиска от правителството да задължи другите две ресорни по гражданството ведомства – МВР и ДАНС, да осигуряват своите представители на всички заседания на Съвета по гражданство и да дават по-бързо становищата си по отделните случаи. Както и да се увеличи административният капацитет на звената, занимаващи се с молбите за гражданство, които са близо 10 000 на година.
От началото на военните действия в България с автобуси, организирани от нашата страна и със собствен транспорт, дойдоха над 1000 души, обяви главният секретар на МВнР Иван Кондов. Ползва се и помощ от съюзнически страни като Турция – за превоз на 40 души от Киев и 40 от Херсон. Готви се и транспортиране по вода. „Останаха малко хора, които много късно поискаха евакуация и сега е много трудно да им се осигури транспорт, защото пътищата от горещите точки са отрязани“, каза Кондов. Дипломатическите ни служители са изтеглени, но на граничните пунктове с Украйна работят наши консулски служители от Варшава, Будапеща, Букурещ и Молдова, които съдействат за желаещите да дойдат в България. Външното ни министерство ще ги подсили с допълнителни служители, защото те вече изнемогват. Има частни организирани линии, които по няколко пъти на ден пътуват от Одеса до границата, каза Кондов.
„България най-сетне трябва да бъде приет закон за доброволчеството, отприщи се енергия за гражданска помощ, но хората трябва да знаят, че имат защита, когато са доброволци“, каза Антоанета Цонева.