През 1993 г. Общото събрание на ООН обявява 3 май за Световен ден на свободата на печата.
Това решение е резултат от работата на Генералната конференция на ЮНЕСКО, която в своята резолюция от 1991 г. за насърчаване на свободата на пресата по света признава, че свободната, плуралистична и независима преса е необходим компонент на всяко демократично общество.
Световният ден на свободата на словото е ежегодно напомняне на международната общност, че свободата на пресата и свободата на изразяване са основни права, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека. Тези права представляват основата на демокрацията и имат реално въздействие върху живота на хората по света.
За съжаление докладите на „Репортери без граници“ през последните две години поставят България на тревожното 111 място по свобода на словото, като през последните 12 години страната се е смъкнала със 75 позиции – от 36-o през 2006 година до 111-o място през 2018 година.
Свобода на словото в България – мит или реалност?
През 1993 г. Общото събрание на ООН обявява 3 май за Световен ден на свободата на печата.
Това решение е резултат от работата на Генералната конференция на ЮНЕСКО, която в своята резолюция от 1991 г. за насърчаване на свободата на пресата по света признава, че свободната, плуралистична и независима преса е необходим компонент на всяко демократично общество.
Световният ден на свободата на словото е ежегодно напомняне на международната общност, че свободата на пресата и свободата на изразяване са основни права, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека. Тези права представляват основата на демокрацията и имат реално въздействие върху живота на хората по света.
За съжаление докладите на „Репортери без граници“ през последните две години поставят България на тревожното 111 място по свобода на словото, като през последните 12 години страната се е смъкнала със 75 позиции – от 36-o през 2006 година до 111-o място през 2018 година.