Само в завод „Арсенал” се предвижда скорошно съкращение на 2000 работника. Вече е уведомена Агенция по заетостта. Само там! Сега помислете колко хиляди още в близките седмици ще бъдат буквално изхвърлени от работа и оставени да се спасяват сами. И докога ще издържи на натиска социалната система за обезщетения при безработица?

Бизнесът иска да минимализира загубите. А работник, който не произвежда и стока или услуга, която не се продава, носи само разходи и загуба. Тук големият проблем е, че много работници получават част от заплататат си на ръка, а ги осигуряват на по-нисък размер на трудовото възнаграждение. И сега това ще им изиграе лоша шега. Защото ще получават процент от това, което е декларирано и върху което са внасяни осигуровки, а не от пълния размер на договореното. Така някои, които са вземали добри заплати, ще се окажат с 40-50 % от минималната работна заплата във време, когато цените ежедневно растат.

Държавата явно няма големи възможности, защото средствата се насочват за откровени глупости. Военна техника, магистрали, строителство на спортни зали и стадиони. Сега стадионите пустеят празни, спортните зали се превръщат в полеви болници, а фитнесите на открито ръждясват и само гарвани грачат около тях.

Все още в хората има пари, в началото на кризата сме. И сега е моментът за АДЕКВАТНИ икономически мерки, които да позволят оцеляване на икономиката и хората. Защото голо здраве си е жива болест.

Елементарни неща – държавата да подпомогне директно застрашените производства, да ги освободи от данъци и/или осигуровки за определен период, да заплати някакви суми на останалите без работа /не да им дава заеми, с които още повече ще потънат/. Елементарни неща – да не се изключват телефоните за неплатени сметки, за да не се налага да събира полицията умрели по домовете им без връзка със света. За децата в социален риск и в семейства на съкратени работници под прага на оцеляване, определен от синдикатите – пакети с хранителни продукти или временни детски надбавки. Доставка на храна за всички пенсионери без близки в населеното място или които са оставени сами.

Хиляди без работа. Хиляди, които няма да почнат сезонна работа в туризма и да си осигурят изкарването на годината. Хиляди, които ще се наредят на опашки пред бюрата по труда. Хиляди, които ще гледат как децата им са гладни и не могат да излязат от къщи. Хиляди, които няма да могат да си платят тока и ще останат на тъмно и студено. Хиляди, които ще останат без телефони.

Хиляди.....българи.  Ние! Народът!

Време е да поискаме от държавата да си изпълни задълженията към суверена си! Защото държавата няма свои пари – това са нашите пари. И решението трябва да бъде наше! За да оцелеем и да продължим. И за да я има България и след това управление.

Елена Гунчева