„Ако твърде дълго се взираш в една бездна, бездната ще започне да се взира в теб“. Поразителни думи. Те са на Фридрих Ницше, един велик до лудост радикален мислител, който се усъмнил в човека, в Бог и в държавата. „Държава се зове най-студеното от всички чудовища. Студено лъже то. И тая лъжа изпълзява от устата му: „Аз, държавата, съм народът“. 121 години по-късно тези думи не звучат никак отвлечено. Особено в България днес, по време на КОВИД-катастрофата. Жонглиране с разхлабване и затягане на ограниченията, аферата с ваксините вече се превръщат в бездната, на ръба на която всички вкупом стоим: и съгласните, и несъгласните с мерките, и съмняващите се, и убедените, че вирусът е страшен. От своя страна, след цяла една пандемична година, започнала с локдаун, минала през протести и грозни издънки на властта, бездната започва да се взира в нас с израз на политическо безумие. Смъртността пак тръгва стръмно нагоре. Болниците и лекарите отново са на предела. Хаосът е пълен. Но мнозина започват да подозират, че този хаос е организиран. И то така, че новият пик на заразата да съвпадне с връхлитащите ни избори, избирателната активност да се срине и служебната победа на управляващите да бъде вързана в кърпа. Ако зад фасадата на безхаберието дреме такъв коварен замисъл, то според Цветозар Томов, бившият член на ЦИК, изправени сме пред хуманитарна катастрофа. Значи Ницше е бил прав – „държавата е студено чудовище.“ Само че то не е анонимно чудовище. Олицетворява го премиерът Борисов с цяла армия „граждани (уж) за европейско развитие на България“, а всъщност пълчища от послушни калинки, прасета, лобисти, дерибеи, мисирки с микрофони… и прочее политическа ферма, лъжепатриоти, здравни ординарци. Чудовището лъже: „Аз съм народът“. Днес то заповядва едно, утре друго. Затваря университети. Отваря кръчми. Молове. Дори циркове. После хлопва кепенците на всичко. До деня на самия вот. Населението изтрещява поголовно. Всичко това звучи като подигравка, но не е. Здравният министър Ангелов е професор и сериозен човек. След инструктаж на задната седалка в премиерската джипка, той има готов отговор за всичко. Отговорът обаче се променя всеки ден. Уж според нуждите на тоя и оня бизнес или на някоя гилдия. И според умствените възможности на населението. Но тях професорът явно не оценява високо. И това той нарича „български модел“ в управлението на кризата. Защото така е според повелителя му с джипката, който всеки ден ни натяква от телевизора, че сме №1 в света по справяне със заразата. Но не е така по Станислав Стратиев. Той навремето гениално обясни „българския модел“. Като състояние на духа. Тип душевност. Казано просто – обратното на всичко. „Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник“, казваше Стратиев. „В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват. И знаеш, че ги няма. При българския модел ги има. Но не са те. И не знаеш какво е.“ Същото като с ваксинационния план. Уж влиза в сила, а моментално се проваля. Отварят се „зелените коридори“, но те пропускат предимно младите и силните, а възрастните и болните – кучета ги яли. После „зелените коридори“ се затварят, ваксините свършват. Защото и с тях е така – има ги, но ги няма и не са те. Уж сме поръчали от всички – и от Пфайзер, и от Модерна, и от Астра Зенека, приели сме Европейските квоти за разпределение. После се оказва, че не е баш така. Дипломатът Симеон Николов твърди в публикация, цитирана от „Фрогнюз“, че според Здравното министерство в Нидерландия, България е страната, която се е отказала от доставка на ваксините на Пфайзер/Бионтех, понеже били скъпи. Макар че, смята дипломатът, 18 долара едва ли е много в сравнение с милионите, изхвърлени през прозореца на премиерската джипка. Според Еврокомисията наложило се отказаната партида да бъде преразпределена за други държави и така Малта намазала, срещу което пък австрийският канцлер Курц скочи. А нашият Борисов му пригласяше ни лук ял, ни лук мирисал, на нарочната среща по въпроса във Виена вчера. Без да обели и дума, че е предпочел най-вече Астра Зенека. И без да допусне, че с препарата ще стане гаф и че ще бъде спрян за нови изследвания, щедро е предплатил милиони евро за дозите. Дали защото българската представителка на компанията е видната гербаджийска госпожа Зоя Паунова, майка на още по-видната евродепутатка от ГЕРБ, бивша манекенка, Ева Паунова? Но мисирките не питат. А държавата мълчи. Защото е студено чудовище. Само че чудовището си има име. Както и бездната, която се е вторачила в нас. И е страшно… „Честно казано“ започва…
„Името на бездната“ – малката проповед от еп. 108 на „Честно казано с Люба Кулезич”
„Ако твърде дълго се взираш в една бездна, бездната ще започне да се взира в теб“. Поразителни думи. Те са на Фридрих Ницше, един велик до лудост радикален мислител, който се усъмнил в човека, в Бог и в държавата. „Държава се зове най-студеното от всички чудовища. Студено лъже то. И тая лъжа изпълзява от устата му: „Аз, държавата, съм народът“. 121 години по-късно тези думи не звучат никак отвлечено. Особено в България днес, по време на КОВИД-катастрофата. Жонглиране с разхлабване и затягане на ограниченията, аферата с ваксините вече се превръщат в бездната, на ръба на която всички вкупом стоим: и съгласните, и несъгласните с мерките, и съмняващите се, и убедените, че вирусът е страшен. От своя страна, след цяла една пандемична година, започнала с локдаун, минала през протести и грозни издънки на властта, бездната започва да се взира в нас с израз на политическо безумие. Смъртността пак тръгва стръмно нагоре. Болниците и лекарите отново са на предела. Хаосът е пълен. Но мнозина започват да подозират, че този хаос е организиран. И то така, че новият пик на заразата да съвпадне с връхлитащите ни избори, избирателната активност да се срине и служебната победа на управляващите да бъде вързана в кърпа. Ако зад фасадата на безхаберието дреме такъв коварен замисъл, то според Цветозар Томов, бившият член на ЦИК, изправени сме пред хуманитарна катастрофа. Значи Ницше е бил прав – „държавата е студено чудовище.“ Само че то не е анонимно чудовище. Олицетворява го премиерът Борисов с цяла армия „граждани (уж) за европейско развитие на България“, а всъщност пълчища от послушни калинки, прасета, лобисти, дерибеи, мисирки с микрофони… и прочее политическа ферма, лъжепатриоти, здравни ординарци. Чудовището лъже: „Аз съм народът“. Днес то заповядва едно, утре друго. Затваря университети. Отваря кръчми. Молове. Дори циркове. После хлопва кепенците на всичко. До деня на самия вот. Населението изтрещява поголовно. Всичко това звучи като подигравка, но не е. Здравният министър Ангелов е професор и сериозен човек. След инструктаж на задната седалка в премиерската джипка, той има готов отговор за всичко. Отговорът обаче се променя всеки ден. Уж според нуждите на тоя и оня бизнес или на някоя гилдия. И според умствените възможности на населението. Но тях професорът явно не оценява високо. И това той нарича „български модел“ в управлението на кризата. Защото така е според повелителя му с джипката, който всеки ден ни натяква от телевизора, че сме №1 в света по справяне със заразата. Но не е така по Станислав Стратиев. Той навремето гениално обясни „българския модел“. Като състояние на духа. Тип душевност. Казано просто – обратното на всичко. „Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник“, казваше Стратиев. „В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват. И знаеш, че ги няма. При българския модел ги има. Но не са те. И не знаеш какво е.“ Същото като с ваксинационния план. Уж влиза в сила, а моментално се проваля. Отварят се „зелените коридори“, но те пропускат предимно младите и силните, а възрастните и болните – кучета ги яли. После „зелените коридори“ се затварят, ваксините свършват. Защото и с тях е така – има ги, но ги няма и не са те. Уж сме поръчали от всички – и от Пфайзер, и от Модерна, и от Астра Зенека, приели сме Европейските квоти за разпределение. После се оказва, че не е баш така. Дипломатът Симеон Николов твърди в публикация, цитирана от „Фрогнюз“, че според Здравното министерство в Нидерландия, България е страната, която се е отказала от доставка на ваксините на Пфайзер/Бионтех, понеже били скъпи. Макар че, смята дипломатът, 18 долара едва ли е много в сравнение с милионите, изхвърлени през прозореца на премиерската джипка. Според Еврокомисията наложило се отказаната партида да бъде преразпределена за други държави и така Малта намазала, срещу което пък австрийският канцлер Курц скочи. А нашият Борисов му пригласяше ни лук ял, ни лук мирисал, на нарочната среща по въпроса във Виена вчера. Без да обели и дума, че е предпочел най-вече Астра Зенека. И без да допусне, че с препарата ще стане гаф и че ще бъде спрян за нови изследвания, щедро е предплатил милиони евро за дозите. Дали защото българската представителка на компанията е видната гербаджийска госпожа Зоя Паунова, майка на още по-видната евродепутатка от ГЕРБ, бивша манекенка, Ева Паунова? Но мисирките не питат. А държавата мълчи. Защото е студено чудовище. Само че чудовището си има име. Както и бездната, която се е вторачила в нас. И е страшно… „Честно казано“ започва…