Ченегджийницата, тази неитребима дърта вампирка, пак изпълзя от подземията на дълбоката държава. И започна да върти все същите мръсни, интригантски номера, които за 30 години превърнаха политиката ни в компроматно блато, а Парламента в свърталище на партийни послушници, лобисти, кресльовци, тарикати и напазарувани надве-натри ренегати. С други думи, ченгеджийницата се самоосвети отново като опора на това, което наричаме задкулисие с погнуса. Проблемът е защо й се хванаха на въдицата политическите новаци от „Има такъв народ“ под Фейсбук ръководството на лидера им Слави Трифонов. От аджамийство ли го направиха или в резултат на скрити зависимости на лидера им от спонсори и спецове по теория на манипулациите? Все още можем само да гадаем. Но колкото и да са гръмки разприте и пиперливите задявки на сценаристите от парламентарната трибуна, както винаги делата казват повече. Уж щяха „да изчегъртват ГЕРБ“, щяха „да пращат в оставка главния прокурор Гешев“ и за целта щяха „да се съюзяват с партиите на протеста“, макар и в малцинство. Обещаваха безкомпромисното си отношение към корупционните обръчи и сцепления между партиите на статуквото в лицето на ГЕРБ, на БСП и на ДПС. Обаче не срещу тях прибягнаха откъм компроматни тактики и провокации в класическия милиционерски стил на активните мероприятия. А срещу предварително приласканите за съюзяване врагове на модела КОЙ в Народното събрание, независимо от спорната морална репутация на някои от тях през годините. Но пък момчетата от ИТН едва ли вярват в непорочното политическо зачатие. Ососбено като се има предвид 20-годишното им оцеляване в праймтайма на БТВ под благия поглед на същото това политико-медийно статукво, срещу което така яростно злословят днес. Защо тогава умишлено направиха идиотски предложения за трима напълно неизбираеми кандидат-премиери? Не от наивност, макар да си приписват детинска чистота в сравнение с обиграните лицемери от системните партии. А за да ударят, както се оказа, по несъгласните с техния брутален кадрови произвол и да обвинят тях, несъгласните, за липсата на правителство. Прибягнаха до омаскаряване на успешните и масово одобрявани служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, за радост на дежурните лапачи на обществени пари, на които им секна кранчето. Но се разбра, че истерията с недоказаното двойно гражданство на Кирил Петков е била суфлирана от интриганти, играли ролята на пощенски кутии и в предишни поръчкови компроматни скандали. Да не им цитирам имената. За да се стигне до ожесточени нападки срещу Христо Иванов и „Демократична България“ и то в момент на покачване на електоралната им тежест, до всяване на раздори, на крамоли между отделни представители на парламентарните антиГЕРБ формации. Ченгеджийницата е прилагала неведнъж подобни психотехники, особено когато мафията е била застрашавана от автентични реформаторски формирования вдясно от вездесъщите наследници на бившата червена номенклатура. Опитът на “Има такъв народ“ за морална ликвидация на хлевоустата и свадлива Татяна Дончева от „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, естествено заедно с необятното й политическо его, тотално погреба авторитета на 46-ия парламент като средище на някаква почтеност и на закондателната компетентност. В резултат на тези машинации ГЕРБ, БСП и ДПС се напомпаха с ново самочувствие. Обявиха „коалиция на разума“, самоназначиха се за пазители на политическата система и на социалния мир. Дори се заканиха да се върнат на власт, сгодени, представете си, за нови порции от баницата. Но пък за сметка на огризките от помощи, подхвърлени на пенсионерите в очакване на измъчената им електорална благодарност. Това е цинична злоупотреба с доверието на население, доведено до ръба на отчаянието от същите тези „благодетели“, които го обрекоха на геноцид през десетилетията на показното си коалиционно безсрамие. Но не по-малко срамно е, че в резултат от грозните парламентарни изпълнения, режисирани от сценаристите на Слави Трифонов, Борисов излезе от ступора си на повален квазидиктатор. Метна се отново в джипката си в символичен опит да прегази протвниците си, авторитета на президента Радев и служебните му министри, които буквално вбесиха медиите на модела КОЙ със своята решимост да съхранят енергията на протестите, евентуално чрез нов политически проект. Тези медии вкупом, в хор, се втурнаха в компроматната война и на практика показаха кой кой е от двете страни на барикадата. И „Има такъв народ“, за жалост, си избра ченгеджийницата. Или пък ченгеджийницата си избра него. Оттук нататък няма никакво значение дали ще се прави на опозиция и с кого ще се бори за властта тепърва.
„Шоуто на ченгеджийницата“ – малката проповед от еп. 127 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Ченегджийницата, тази неитребима дърта вампирка, пак изпълзя от подземията на дълбоката държава. И започна да върти все същите мръсни, интригантски номера, които за 30 години превърнаха политиката ни в компроматно блато, а Парламента в свърталище на партийни послушници, лобисти, кресльовци, тарикати и напазарувани надве-натри ренегати. С други думи, ченгеджийницата се самоосвети отново като опора на това, което наричаме задкулисие с погнуса. Проблемът е защо й се хванаха на въдицата политическите новаци от „Има такъв народ“ под Фейсбук ръководството на лидера им Слави Трифонов. От аджамийство ли го направиха или в резултат на скрити зависимости на лидера им от спонсори и спецове по теория на манипулациите? Все още можем само да гадаем. Но колкото и да са гръмки разприте и пиперливите задявки на сценаристите от парламентарната трибуна, както винаги делата казват повече. Уж щяха „да изчегъртват ГЕРБ“, щяха „да пращат в оставка главния прокурор Гешев“ и за целта щяха „да се съюзяват с партиите на протеста“, макар и в малцинство. Обещаваха безкомпромисното си отношение към корупционните обръчи и сцепления между партиите на статуквото в лицето на ГЕРБ, на БСП и на ДПС. Обаче не срещу тях прибягнаха откъм компроматни тактики и провокации в класическия милиционерски стил на активните мероприятия. А срещу предварително приласканите за съюзяване врагове на модела КОЙ в Народното събрание, независимо от спорната морална репутация на някои от тях през годините. Но пък момчетата от ИТН едва ли вярват в непорочното политическо зачатие. Ососбено като се има предвид 20-годишното им оцеляване в праймтайма на БТВ под благия поглед на същото това политико-медийно статукво, срещу което така яростно злословят днес. Защо тогава умишлено направиха идиотски предложения за трима напълно неизбираеми кандидат-премиери? Не от наивност, макар да си приписват детинска чистота в сравнение с обиграните лицемери от системните партии. А за да ударят, както се оказа, по несъгласните с техния брутален кадрови произвол и да обвинят тях, несъгласните, за липсата на правителство. Прибягнаха до омаскаряване на успешните и масово одобрявани служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, за радост на дежурните лапачи на обществени пари, на които им секна кранчето. Но се разбра, че истерията с недоказаното двойно гражданство на Кирил Петков е била суфлирана от интриганти, играли ролята на пощенски кутии и в предишни поръчкови компроматни скандали. Да не им цитирам имената. За да се стигне до ожесточени нападки срещу Христо Иванов и „Демократична България“ и то в момент на покачване на електоралната им тежест, до всяване на раздори, на крамоли между отделни представители на парламентарните антиГЕРБ формации. Ченгеджийницата е прилагала неведнъж подобни психотехники, особено когато мафията е била застрашавана от автентични реформаторски формирования вдясно от вездесъщите наследници на бившата червена номенклатура. Опитът на “Има такъв народ“ за морална ликвидация на хлевоустата и свадлива Татяна Дончева от „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, естествено заедно с необятното й политическо его, тотално погреба авторитета на 46-ия парламент като средище на някаква почтеност и на закондателната компетентност. В резултат на тези машинации ГЕРБ, БСП и ДПС се напомпаха с ново самочувствие. Обявиха „коалиция на разума“, самоназначиха се за пазители на политическата система и на социалния мир. Дори се заканиха да се върнат на власт, сгодени, представете си, за нови порции от баницата. Но пък за сметка на огризките от помощи, подхвърлени на пенсионерите в очакване на измъчената им електорална благодарност. Това е цинична злоупотреба с доверието на население, доведено до ръба на отчаянието от същите тези „благодетели“, които го обрекоха на геноцид през десетилетията на показното си коалиционно безсрамие. Но не по-малко срамно е, че в резултат от грозните парламентарни изпълнения, режисирани от сценаристите на Слави Трифонов, Борисов излезе от ступора си на повален квазидиктатор. Метна се отново в джипката си в символичен опит да прегази протвниците си, авторитета на президента Радев и служебните му министри, които буквално вбесиха медиите на модела КОЙ със своята решимост да съхранят енергията на протестите, евентуално чрез нов политически проект. Тези медии вкупом, в хор, се втурнаха в компроматната война и на практика показаха кой кой е от двете страни на барикадата. И „Има такъв народ“, за жалост, си избра ченгеджийницата. Или пък ченгеджийницата си избра него. Оттук нататък няма никакво значение дали ще се прави на опозиция и с кого ще се бори за властта тепърва.