София 10 °C
Велико Търново 8 °C
Пловдив 12 °C
Варна 9 °C
Бургас 13 °C
Начало Новини Предавания На живо

Пулев: Настъпват истински времена, трябват ни истински хора

Той сподели и вижнанията си за обединението и разединението на хората по време на битка с всеобщ враг
7 месецаДруги 360 Симеон Кисьов

Кубрат Пулев даде поредното си интервю, в което този път не говореше за спорт, а за уроците на живота и мирогледа си в ситуацията на извънредно положение. Той сподели и вижнанията си за обединението и разединението на хората по време на битка с всеобщ враг.

- Първо да ви попитам как сте в тази ситуация?

- Винаги добре, перфектно. Винаги, в каквито и ситуации да изпадна, винаги съм щастлив и дори и да има нерви, те са за около няколко секунди, не повече. От там нататъка, всичко е супер!

- Познаваме се може би от три години и всеки път, когато съм ви попитал как сте, сте отговаряли по този начин. Как успявате да поддържате този дух?

- Много лесно, когато човек е доволен от всичко и е щастлив от всичко, и вижда смо хубвите неща в хората. винаги оставам позитивен, защото знам, че всички сме временно на този свят и дадено ни е на всички да изпитаме най-голямото щастие на тази планета - да се роди човек, да живее щастливо и после да си замине, да остави нещо след себе си. Така, че трябва да бъде усмихнат и да се наслаждава на всеки един ден, и всяка една минута.

- Разбирам, че вие търсите, дори в най-лошата ситуация, дори в най-лошият, търсите у човек доброто.

- Не, аз не го търся, аз го виждам. Да, аз го виждам. Виждам не-само доброто, виждам хубавото. Виждам ценното, виждам истинското. То е хубавото.

- А кое е хубавото в нас, българите? Това, че сме българи първо хубаво ли е?

- Естествено, че е хубаво. Всичко е хубаво. Ние сме един топъл народ, талантлив народ сме. Има много интелигентни, умни хора. Има големи специалисти. Във всяка една сфера има огромни, уникални специалисти. Уникални професори, хирурзи, майстори. Както има и мърлячи, нали. В крайна сметка има и мърлячи, но въпреки всичко, когато срещна някой подобен тип човек, който така немърливо отношение има към работата си или към нещо, аз гледам така да му дам съвет. Сега вече, негов е въпроса дали ще има интелект да ме разбере и да се усъвършенства. Защото хората трябва да приемат, че всичко ги усъвършенства. Т.е. те да се учат от всяко едно нещо. И от доброто, и от лошото, и от грешките, и от победите, и от позитивите, от всичко трябв да се учат и да си взимат поука. Нали виновен, виновен дотам, че да си вземеш поука това как да не се случва повече и да бъдеш още по-добър, и да помагаш на някой друг, който да израстне, да върви напред.

- А в тази ситуация, в която е целият свят? Буквално той спря. Всъщност какъв позитив можем да вземем? И този свят, той беше ли се позабравил малко?

- Много позитиви могат да се извадят, естественно има много негативи като, нали, не един път аз казвам, че икономиката е най-опасното нещо и ако икономиката се ще преживееме много-големи катарзиси и милиони хора ще дадеме жертви. Нали, никой не е застрахован, така че за съжаление този вирус много, много обърка плановете на милиони, да не кажа на всички хора. Така, че определено ни чака нещо много, много тежко и много сериозно. Хората дори не могат да си дадат сметка. Гледам разни телевизии, гледам разни политици, изказвания на журналисти, на водещи на предавания, на водещи, на лидери на партии. Такива глупости се говорят, чакали да отмине, да, щяло да отмине. Просто те не си дават сметка за какво става на въпрос. Изобщо не си дават сметка, някои дори подценяват. Казват – “Kакво му се плашиме на този вирус?”. Мерките са ненужни, което е просто. Аз не мога да повярвам, има хора, които викат – “Как ще ме задължават да слагам маска?”. Нали това е едно общество и даденият човек е заст от това общество, и трябва да се впише в това общество.

- Сега сме разединени по-скоро?

- Ами не, в крайна сметка, всеки си има мнение, но нали България затова е избрала народните си представители, затова има тази система, за да има хора, които да мислят за този народ. Надявам се те да взимат най-правилните решения. За съжаление, до момента не са точно така, но всичко е много субективно.

- Нашата история ни е научила, че ни, българите, се обединяваме, когато имаме общ враг. Този вирус може ли да ни обедини по някакъв начин?

- Със сигурност ще ни обедини като се започне така, като се навлезе в друг етап от нашия битовизъм, така и нашето ежедневие, тогава наистина ще се обединиме. Надявам се, тогава да има силни водачи. България да има силни хора и умни, които да не са продиктувани пак от своите комплекси. От тях зависи българският народ. И едните, и другите, и третите, такива изказвания - празни приказки. Реклама на единият, на дригуя, на третия. Реклама на партии, изобщо жалко, жалко и то в такъв момент! Жалко! Но именно това ще покаже на хората кои са тези хора и всъщност за какво става на въпрос. Хубавото на това нещо е, че, да, настъпват истински времена! Настъпват времена не на фалша. Настъпват времена, не на пиара, не на рекламата. Настъпват истински времена. И за истинските времена ни трябват истински хора.

- Добре, все пак, вие като спортист сте свикнал да планирате. Примерно, имате мач след 6 месеца, знаете, че трябва да се готвите по стриктна програма. Не казвам, че е същото, но не можа ли по такава логика да се планира. Има след 6 меседа три варианта - да има мач, да опадне мача, поради причина от ваша страна, или да отпадне мача поради причина от трета страна?

- Като цяло, България и българското правителство реагира много бързо. Защото трябва и да отчетеме и хубавите неща, които се направиха. Реагираха много бързо, ограничиха го. Върви, нали, така със съвсем слаби темпове, което е много, много добре. Аз смятам, че трябва да се мисли вече икономически хората как ще преживяват, как ще бъдат от тук нататъка. Какво ще се случи на по-късен етап? Какво ще се случи след месец, два, ако това положение остане така? Дават ли си сметка изобщо? Имаше дебати дали да теглят десет милиарда или седем, или осем милиадра, или там, колкото бяха. Не виждам какво имат да се чудят. Това нещо трябваше да се направи много-бързо и наистина трябваше да се изтеглят много повече от седем. Защото не виждам, просто, аз не виждам как хората, ако това положение задържи, хората... какво ще стане? Те не си дават сметка. Аз съм почти сигурен, че положението няма да се оправи поне в близката година.

- А със спорта какво ще стане?

- Спорта не знам дали има смисъл да го коментираме, при условие, че нали има толкова много по-сериозни проблеми. За съжаление спорта на този етап остава на заден план и авариен режим. Който, както може, по малко и така. Днеска слушах изказване, няма да коментирам кой, какво и що, и няма да казвам имена. Слушах изказване, че ние сме били зависими от Германия, от икономиката на Германия, Испания и Италия, и ние чакаме на тях фактически. Това означава, чакаме на кой ден ще ни дойде бесилото.

- Това не означава ли, че ние все едно сме се предали?

- Не, означва, че не разчитаме на нас си. Ние живееме в едно от най-прекрасните места на планетата, имаме една от най плодородните земи, и ние седиме и чакаме на Германия, на Италия и на Испания на икономиките, те да се възстановят, а ние понеже сме били вързани. Това хубаво, но ние говориме, нали, ако не се възстановят те, ние какво правиме? Умираме ли?

- А светът някога ще бъде ли такъв, какъвто го познаваме?

- Това вече, може би ще бъде по-добър. Може би?

- Сега един от най-големите християнски празници повечето хора ще го прекарат по начин, по който не са го прекарвали. Вие лично смеете ли да отидете в момента на църква?

- Не е въпрос тук на смеене или не, на страх или не.

- Разумно ли е според вас?

- Не е разумно!

- Т.е. бихте посъветвали хората да си останат вкъщи?

- Ами да. Ако някой вярва в Господ, или не вярва в Господ, църквата няма да му оправи ситуацията. Няма да му оправи това нещо. Той като си вярва, вярва си. Моли се. Някой, който спазва десетте божи заповеди, той ще си ги спазва, със църквата или без църквата. Нали, да разбираме, че такива са традициите, но в ситуацията трябва да бъдеме по-гъвкави и приспособими, по-бързо ориантиращи се. И да може да се действа като цяло в екип.

- В началото на разговора ни казахте, че като се ядосате за няколко секунди ви минава. В момента много хора са затворени в къщи и почва така да ескалира домашно насилие, случват се неприятни сигуации от това, че хората прекарват много време заедно. Как бихте ги посъвевали да се справят?

- Аз това ще кажа, че идват истински времена. Идват времена, които са много истински. Много така, хората ще оценяват най-важните неща и ще рзберат за самите себе си къде са, къде е бил фалша. Къде е било недоразумението. Защото ще има много конфликти, които се създават именно, когато .... има някои хора, които избгвайки единият, избягвайки другият, те живеят по този начин. Като се избягват или не си говорят много. Но в момента в който ще трябва да сближат, те ще бъдат така поставени в ситуация, която ще е неизбежно и ще трябва или да се разберат и да седнат, и да поговорят, което ги съветвам, защото винаги е човек по-добре да говори, и да оставя емоциите на страни, защото емоциите са абсолютно излишни.

- Има повече неща на които може хората да се радват, отколото да спорят за тях? Така ли да разбираме? Повече неща, които могат да обичат, отколкото да мразят.

- Да, със сигурност! Аз поне съм така. То пак е въпрос на интелект. Много пъти, някой казва - този е лош човек, то е гаден. Той не е лош, прост той е глупав. Иначе той не е лош човек, той е добър човек, просто е глупав и понеже не разсъждава, както трябва, и именно поради тази причина, той прави тези неща. Това е човек, който няма интелект. Иначе той не е лош човек. Но за съжаление трябва да има от всичко.

- Светът е пъстър.

Еми да, затова е толкова хубав, толкова хубаво на тази планета, защото има всичко.

- Може ли да се каже, че с някой от вашите претенденти на ринга, с които сте излизали в професионалният бокс, сте приятели?

- С почти всичките, след като ги победя.

- След като ги победите ставате приятели?

- Да.

- А има един, който не сте победил, тогава се изказахте за него, че никога няма да го уважавате.

- Не, пак съм... на мен ми минава много бързо, аз съм лош за кратко, за един ден. Оттам нататъка, особено за нещо подобно, сериозно чак, най-много един ден. Оттам нататъка ми минава. Дори съм си казвал, на хора, на които правя такива услуги и те не ги оценяват, и си казвам, - “Гледай как постъпи този човек, гледай каква услуга им направих, а той как постъпи.”, но си казвам – “Няма значение”, а той пак идва при мен за услуга, и пак му помагам. Така, че аз съм по друг начин е моето мислене.

- Усявате ли по пълноценен начин да се подготвяте в момента, да тренирате?

- Аз нямам нужда от толкова пълноценно, защото аз пак казах, че съм в авариен режим, спортно технически и тренирам така поддържащо. Но когато трябва, и когато се потвърди, че мача ще е сто процента на тази дата, и вече видя, че това е реално, че всички хора вече са пак във този, стария си режим. Виждам, че, нали, мача е реален, естественно ще се подготвя здраво и ще бъда на топ ниво, и ще отида, и ще го победя. Ще го победя убедително, и така хубаво, напук на всички, които не вярват.