Нещо подозрително имаше във факта, че един милион българи останаха без ток цели три дни, когато зимата пак ни изненада. Близо една пета от нацията зъзна и стоя на тъмно без убедително обяснение за този внезапен погром на електропреносната система. Все едно машината на времето ни върна в етапа на ранната електрификация, когато сифилитичният вожд на октомврийската революция Ленин измислил червения терор и абсурдния лозунг: „Електрификация плюс съветска власт равно на комунизъм“. Оказа се обаче, че този призрак ще ни преследва до дупка дори да ни водят по списък в Евросъюза, щом пак опряхме до електрификацията. А не дай си Боже и до съветската власт, щом Волгин ни наставляава по радиото в правата комунистическа вяра, а новият столичен кмет е потомък на здрав чекистки род, макар и номиниран от антикомунисти и демократи. Но това е друга тема, въпреки че вероятно има символична връзка с електрификационните проблеми на клетата ни нация. А нямаше кой знае какви урагани и циклони. Да, имаше на места силен вятър. Но снегът двайсетина сантиметра въпреки, че медиите истеризираха като за снежно бедствие. Да, листата по дърветата си стояха, натежаха от мокрото, бая клони се изпочупиха, доста стволове изпопадаха в София, но не само. Обаче катастрофата не беше климатична, а по–скоро типично бюрократична, заплатаджийска. Издаде хроничното неумение да се овладяват елементарни кризи поради познатата партийна връзкарщина и все по–ширеща се негодност сред администрацията на всякакви нива да действа в синхрон, навреме и с акъл при по–напечени ситуации. Но все пак електрическият терор над една пета от населението ми се вижда по–скоро умишлен опит за провокация към хаос, нервност и протестна готовност срещу политически шизофренната сглобка, наречена некоалиция между мразещи се на думи партийни субекти. Но впрегнати да управляват в общ евроатлантически ярем по принуда и от любов към кьоравото във всичките му измерения. Били те еврофондове, мераци за по–читаво правосъдие или просто за имунитет срещу съдебно преследване. Какъвто например е случаят с Бойко Борисов, зседнал начело на ГЕРБ. Както и със санкционирания за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски, вкаран през иглени уши в сглобката. И то от до скоро най–върлите му опоненти от ПП и ДБ по причини, които трябва да се търсят в областта на психоанализата и на страховите неврози. Разприте, разноречието и двойните стандарти, продуцирани от тази отблъскваща управленска хидра деморализираха популацията до степен на отвращение от политиката изобщо. Това се оказа идеален повод за едрото политическо туловище, като на Пеевски да агресира, да се преинсталира не просто в ролята на лидер на ДПС, а на национален спасител. За да се прояви открито в дисциплината, в която се специализира от години: да рекетира с помощта на звисими медии, магистрати и компромати. Под патронажа на свещени политически чудовища като Борисов и Доган Пеевски неслучайно се сдоби с прозвището премиер в сянка. И не случайно побърза да го илюстрира с арогантни изблици срещу автентичния премиер академик Денков, саможертвено оглавил едно уродливо правителство в опит да го озапти с интелекта си, с хладнокръвието си и с привидната си кротост. Може би затова Пеевски се прицели в него като в лесна мишена на фона на простащина, избиваща от всички пори на обществото. Климатичните неволи дойдоха като дюшеш за него и за медийните му прислужници да удрят по Денков в истеричен опит или да го свалят или да го изнудват да кандиса за отстъпки пред нечий едър мафиотски интерес с размерите на “Лукойл“, да кажем. Нищо чудно, че Пеевски започна нагло да се предлага за премиер точно, когато зимата си показа рогата и токът започна да спира с дни дори след като ветровете утихнаха. Както се случи в понеделник срещу вторник късно вечерта без видими причини в почти целия Северозапад. А на сутринта за електрическите несгоди преуспелият млад мъж в прав текст обвини премиера Денков, че е в комплот с Асен Христов, собственика на Електрохолд, който приватизира ЧЕЗ, измествайки фаворитката на Борисов Гинка Върбакова, за което той се закани да го „изгори“ в онзи прословут телефонен разговор, в който обещаваше на евролидерите да ги „такова“ с 200. Прословутата медийна баничарка Мадам В. публикува в сайта си същата заговорническа схема вчера. Но почеркът на сценаристите твърде бездарно напомня на режисираните бунтове заради високите сметки за ток през февруари 2013–та, които доведоха до падането на Борисов 1. Но и до олигархично–мафиотския разгул с всичките му коалиционни мерзости през следващите 10 години. Тогава по–неясно за разлика от сега сянката на Пеевски се открояваше сред режисьорите на енергийните размирици. Има ли нужда да ви казвам какво ни чака, ако замисълът и този път успее…
„Електрически конспирации“ – малката проповед от еп. 229 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Нещо подозрително имаше във факта, че един милион българи останаха без ток цели три дни, когато зимата пак ни изненада. Близо една пета от нацията зъзна и стоя на тъмно без убедително обяснение за този внезапен погром на електропреносната система. Все едно машината на времето ни върна в етапа на ранната електрификация, когато сифилитичният вожд на октомврийската революция Ленин измислил червения терор и абсурдния лозунг: „Електрификация плюс съветска власт равно на комунизъм“. Оказа се обаче, че този призрак ще ни преследва до дупка дори да ни водят по списък в Евросъюза, щом пак опряхме до електрификацията. А не дай си Боже и до съветската власт, щом Волгин ни наставляава по радиото в правата комунистическа вяра, а новият столичен кмет е потомък на здрав чекистки род, макар и номиниран от антикомунисти и демократи. Но това е друга тема, въпреки че вероятно има символична връзка с електрификационните проблеми на клетата ни нация. А нямаше кой знае какви урагани и циклони. Да, имаше на места силен вятър. Но снегът двайсетина сантиметра въпреки, че медиите истеризираха като за снежно бедствие. Да, листата по дърветата си стояха, натежаха от мокрото, бая клони се изпочупиха, доста стволове изпопадаха в София, но не само. Обаче катастрофата не беше климатична, а по–скоро типично бюрократична, заплатаджийска. Издаде хроничното неумение да се овладяват елементарни кризи поради познатата партийна връзкарщина и все по–ширеща се негодност сред администрацията на всякакви нива да действа в синхрон, навреме и с акъл при по–напечени ситуации. Но все пак електрическият терор над една пета от населението ми се вижда по–скоро умишлен опит за провокация към хаос, нервност и протестна готовност срещу политически шизофренната сглобка, наречена некоалиция между мразещи се на думи партийни субекти. Но впрегнати да управляват в общ евроатлантически ярем по принуда и от любов към кьоравото във всичките му измерения. Били те еврофондове, мераци за по–читаво правосъдие или просто за имунитет срещу съдебно преследване. Какъвто например е случаят с Бойко Борисов, зседнал начело на ГЕРБ. Както и със санкционирания за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски, вкаран през иглени уши в сглобката. И то от до скоро най–върлите му опоненти от ПП и ДБ по причини, които трябва да се търсят в областта на психоанализата и на страховите неврози. Разприте, разноречието и двойните стандарти, продуцирани от тази отблъскваща управленска хидра деморализираха популацията до степен на отвращение от политиката изобщо. Това се оказа идеален повод за едрото политическо туловище, като на Пеевски да агресира, да се преинсталира не просто в ролята на лидер на ДПС, а на национален спасител. За да се прояви открито в дисциплината, в която се специализира от години: да рекетира с помощта на звисими медии, магистрати и компромати. Под патронажа на свещени политически чудовища като Борисов и Доган Пеевски неслучайно се сдоби с прозвището премиер в сянка. И не случайно побърза да го илюстрира с арогантни изблици срещу автентичния премиер академик Денков, саможертвено оглавил едно уродливо правителство в опит да го озапти с интелекта си, с хладнокръвието си и с привидната си кротост. Може би затова Пеевски се прицели в него като в лесна мишена на фона на простащина, избиваща от всички пори на обществото. Климатичните неволи дойдоха като дюшеш за него и за медийните му прислужници да удрят по Денков в истеричен опит или да го свалят или да го изнудват да кандиса за отстъпки пред нечий едър мафиотски интерес с размерите на “Лукойл“, да кажем. Нищо чудно, че Пеевски започна нагло да се предлага за премиер точно, когато зимата си показа рогата и токът започна да спира с дни дори след като ветровете утихнаха. Както се случи в понеделник срещу вторник късно вечерта без видими причини в почти целия Северозапад. А на сутринта за електрическите несгоди преуспелият млад мъж в прав текст обвини премиера Денков, че е в комплот с Асен Христов, собственика на Електрохолд, който приватизира ЧЕЗ, измествайки фаворитката на Борисов Гинка Върбакова, за което той се закани да го „изгори“ в онзи прословут телефонен разговор, в който обещаваше на евролидерите да ги „такова“ с 200. Прословутата медийна баничарка Мадам В. публикува в сайта си същата заговорническа схема вчера. Но почеркът на сценаристите твърде бездарно напомня на режисираните бунтове заради високите сметки за ток през февруари 2013–та, които доведоха до падането на Борисов 1. Но и до олигархично–мафиотския разгул с всичките му коалиционни мерзости през следващите 10 години. Тогава по–неясно за разлика от сега сянката на Пеевски се открояваше сред режисьорите на енергийните размирици. Има ли нужда да ви казвам какво ни чака, ако замисълът и този път успее…