Разглеждайки стари течения на в. “Народен спорт” в броя от 5 май 1948 г. попаднах на интересен документ. Там се казва, че в Централния дом на войската се е състояло съвместно заседание на управителните съвети на физкултурните дружества “ЦДВ” и “Септември”. Всъщност, става дума за създаването на ЦСКА.
След създаването на “Септември при ЦДВ” започва привличането на публика.
В спомените на един стар софиянец четем: “аусайдерите от провинцията много мразеха софиянци – като се започне от „копелетата“ с хубавите мадами , и се стигне до хазяите, които ги скубеха в наемите. Постепенно лумпените насочиха социалния си антагонизъм и към софийската публика от стадионите, а сред тях най-многобройни си бяхме ние, левскарите. Така в празнични дни претъпканите автобуси започнаха да изсипват голяма маса обитатели на общежитията в Ботунец, Кремиковци, Челопечене, Бухово … С развити вече комплекси тези млади мъже естествено заеха своето място в тогавашния сектор “В” на построения от войничета стадион. Не от любов към несъществуващия още ЦСКА, а от омраза към добре живеещите столичани. Други станаха привърженици на ЦДВ – на принципа: ротният от тях и аз съм от тях.”
Това е времето когато започва да се формира цивилната публика на военния отбор. Започва строежа на металургичния комплекс Кремиковци. 30 хиляди младежи от цялата страна се струпват край София и заживяват при скотски условия в общежития. Те прескачат до мечтаната столица с автобуси и влакове, които тръгват и пристигат на гара Подуене. Това е може би и връзката между Подуене и публиката на ЦСКА.
За информация кв. Подуяне е първият софийски квартал присъединен към централната част на града още през 1895 г. далеч преди Лозенец, Надежда, Ив. Вазов и други сегашни квартали.
Подполковник Мирски, истинският създател на ЦСКА, в своята книга “С белези по сърцето” пише, че в началото ЦСКА няма публика. За да се промени това в софийският гарнизон издали заповед да се водят на мачовете на “Септември при ЦДВ” войниците от поделенията в София. Те обаче, стояли и не реагирали при успешна игра на отбора, докато публиката на буржоазните отбори Левски и Славия скачала, викала и се радвала. И… започнали в поделенията да учат войниците как при гол, трябва да си хвърлят във въздуха шапките. Обещавали им отпуска и допълнително канче чорба при условие, че викат за ,,нашия отбор“. Впоследствие това е мултиплицирано във всички военни гарнизони на страната. Това обяснява и факта защо най-много червени привърженици има в Сливен, Шумен, Враца и др. бивши големи гарнизони.
Там се създават и местни армейски отбори, които имат единствената задача да осигуряват хегемонията на централния военен отбор. Такива са отборите на АФД „Тракия“ – Пловдив, АФД „Сливен“, АСФД „Черно море“ – Варна, В отделни периоди на издръжка на БНА са и отборите на „Дунав“ – Русе, „Ботев“ – Враца, а „Славия“ – София е на издръжка на ГУСВ.
В едно първенство с 16 отбора където максималния сбор от точки събран от един отбор може да бъде 60 / защото за победа се дават по 2, а за равен 1 т./, предварително осигурените от другите военни отбори от 12 до 20 т, предрешават и обезсмислят шампионата в полза на ЦСКА. Освен това другите военни отбори имат задача да отнемат точки от основните конкуренти на червените, което води до напълно лишено от конкуренция и честност първенство.
В заключение ще цитирам писателя класик Георги Марков. В „Задочни репортажи за България“ изд. 1990 г., стр. 40 – „Нашите делници“ четем:
„…От друга страна, футболът бе добър повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото искат, другарите създадоха отбора на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромна маса футболни зрители към „Левски“, който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. А любовта към „отбора на народа“ още повече се затвърди с годините и до ден днешен се запомни с рефрена: „ И преди, и сега, Левски значи свобода.“