Петър Бояджиев, който е определян като политически емигрант, публикува разказ ден след кончината на ген. Любен Гоцев. Той разказва една история за времето когато е имало криза на житото.
Според Бояджиев жито е имало, но е било складирано нарочно.
Ето цялата публикация:
Публикувам една компрометираща ме, според първосигналните, снимка с покойният вече Любен Гоцев в задушевен разговор в кулоарите на парламента, която някой от фотографите там ми я е направил и ми я е дал. Публикувам това, преди да пиша за отношението на някои хора към протестите, защото това показва нагледно, от каква тиня се опитват да извадят Българияпротестирчщите и разбира се тези които са я вкарали в тази тиня ритат и ще продължат да ритат. Генералът ме познава много добре от 80-те години, но само по досие от разработките им, защото аз съм във Франция ИЗМЕНИК на РОДИНАТА, а той там е никой. А в България нали е бил голяма клечка в дс. И са кроели толкова планове я да инфилтрират някой техен човек при мен, я да ме ликвидират. Да, ама съдбата решила друго и след 1991 година, започнах да си влизам спокойно в България, но само с френският ми паспорт. За Любен Гоцев, аз тогава бях интересна птица, защото все пак в геостратегичаски план лагерът към който бях беше победител, а този към който той беше, беше победеният. Не мисля, че той успя да има някаква полза от тези контакти с мен, но аз имах и то не малка полза. Но това е дълга тема. Само ще разкажа един важен от обществена гладна точка епизод. Ако си спомняте, по времето на правителството на Виденов, се появи зърнена криза. Няма жито, въпреки, че е произведено, но го няма на пазара. Смут, крясъци и какво ли не. Всъщност житото си го имаше, но беше изкупено, на ниски цени, под ръководството на Любен Гоцев и складирано по силозите, за да му се вдигне цената, а и да се изнесе на висока цена част от него. Да, ама някой от живелите тогава да са чули този факт. И Тъй аз научавам за една от базите, където има складирано жито в Карнобат. И научавам, че генералът е натоварил една сикаджийска група да го пази и да дава на когото той каже. Разучих си добре проблемът и точно по обедната почивка, когато в офисът на сикаджиите беше останало само едно слабо информирано момче, влизам в офиса и казвам , Любен Гоцев ме изпраща да натоварите 4-5 вагона за София. Отговаря, няма проблем, давай писмото. Ох, аз пък съм го забравил в колата, ей сега се връщам с него. Отивам в колата и се обаждам на генерала. Който ми беше дал дори и мобилният си телефон. Правя се на бунак. Абе Любо тук си имал в силозите жито, но ми казаха, че само с писмо от теб го товарят. Оня отсреща щеше да припадне, че съм го разкрил. Глупости, глупости, лъжат, лъжат и затвори телефонът. Та в такава държава живеете все още и сега. Държава на институциализираната ЛЪЖА.
