Надали има европейски гражданин, който да не е разочарован от реакцията на ЕС в условията на криза, която засяга живота и здравето на хората. Европейските ценности се разпаднаха на прах под заплахата за отделните държави. Панически се затвориха граници, свободата на движение на хора и капитали – два основни стълба на съюза, отидоха в миналото. В същото време, почти месец и половина след като вирусът влезе в Европа, няма никакви адекватни мерки на съюза, в които да се включат всички европейски страни. Които започнаха да се спасяват поединично.
Толерантността изчезна. За мигрантите дори не се коментира – не само в българските, но и в чуждите медии. Хора са оставяни с дни по границите, защото държавите се страхуват от пренасяне на заразата. И докато едни разчитат на колективния имунитет, други разчитат на пълната социална изолация. Голямо разминаване в здравните и в икономическите мерки. И това в един и същи Европейски съюз, който би следвало да мисли за всички страни-членки.
Най-безумното е, че вместо всички ресурси и идеи да се насочат към стравяне с колективни усилия на пандемията, ЕС продължава да си бълнува за „зелената сделка” и трилиони евро, насочени към екологични мерки. Макар, че пандемията, само за месец, свърши за екологията повече, отколкото всички страни по света в последните десет години. Но това показва начинът на мислене.
Общите поръчки за маски и други защитни средства срещу вируса, се забавиха повече от допустимото. Всяка държава забрани износът за други държави, така че европейската солидарност кучета я яли. Един съюз, както и едно семейство, се познават в момент на криза. Защото докато има трилиони евро за разпределяне и най-големият ти проблем е щастието на кокошките и мащабите на прайдовете в столиците на европейските държави, всичко е просто. ЕС показа, че е напълно неспособен да се справи с кризата и най-вече – да обедини държавите – членки.
Видя се, че Китайската Народна Република и Русия помогнаха много повече на европейски държави, отколкото Брюксел с цялата му изродено разраснала се администрация и огромно финансиране. И е време да се запитаме отново: Тук ли ни е мястото? В този съюз? Който в момент на криза показва хаос и безпомощност? И който ни дава задължителни предписания как да си избиваме животните, но не показва никаква съпричастност да помогне на най-бедната страна-членка в момент на изпитание.
Вирусът ще промени света, който познаваме. И докато си стоим в къщи, имаме време да мислим. Нека да вземем разумни решения. За бъдещето си и за бъдещето на България. Защото се видя, че политиците ни не могат!
Елена Гунчева