Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва Немската езикова гимназия и следва германистика в СУ, след което продължава образованието си във Виенския университет, където защитава докторска степен по философия.
- Реклама -
Той е историк, преподавател, журналист, писател и бивш министър на културата. Автор е на няколко книги, посветени на българската история, включително „Царска България (1879-1946)“ и „Фердинандеум“.
В интервю за сайта „Sanus et Salvus“ проф. Стоянович разказва за документалния филм „Непогребаният цар“, посветен на цар Фердинанд.
Той споделя, че Виена е като негов втори роден град и остава свързан с него духовно. В края на 80-те години българският елемент там е бил минимален, за разлика от днешната глобализирана среда. Сред любимите му места във Виена са Гробницата на капуцините, Хофбург и Белведере.
Говорейки за цар Фердинанд, Стоянович подчертава тясната му връзка с Централна Европа, включително Австрия, Унгария и Словакия, където се намира основното му имение – замъкът Свети Антон.
Историкът отбелязва, че Австрия и Германия вече не проявяват интерес към културно и политическо влияние в Югоизточна Европа, въпреки историческите си връзки с региона.
В момента Стоянович работи по две нови книги – едната за Съединението от 1885 г., която ще излезе през май, а другата се очаква да бъде публикувана в Германия до края на годината.
Виена остава негов основен изследователски интерес.
Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва Немската езикова гимназия и следва германистика в СУ, след което продължава образованието си във Виенския университет, където защитава докторска степен по философия.
- Реклама -
Той е историк, преподавател, журналист, писател и бивш министър на културата. Автор е на няколко книги, посветени на българската история, включително „Царска България (1879-1946)“ и „Фердинандеум“.
В интервю за сайта „Sanus et Salvus“ проф. Стоянович разказва за документалния филм „Непогребаният цар“, посветен на цар Фердинанд.
Той споделя, че Виена е като негов втори роден град и остава свързан с него духовно. В края на 80-те години българският елемент там е бил минимален, за разлика от днешната глобализирана среда. Сред любимите му места във Виена са Гробницата на капуцините, Хофбург и Белведере.
Говорейки за цар Фердинанд, Стоянович подчертава тясната му връзка с Централна Европа, включително Австрия, Унгария и Словакия, където се намира основното му имение – замъкът Свети Антон.
Историкът отбелязва, че Австрия и Германия вече не проявяват интерес към културно и политическо влияние в Югоизточна Европа, въпреки историческите си връзки с региона.
В момента Стоянович работи по две нови книги – едната за Съединението от 1885 г., която ще излезе през май, а другата се очаква да бъде публикувана в Германия до края на годината.
Виена остава негов основен изследователски интерес.