Пролетта и празничните дни ни връщат към изкуството и вярата – към онова пространство, където търсим отговори за себе си и времето, в което живеем. Според режисьора Явор Гърдев, театърът може да бъде инструмент за диагностика на болестите на съвременното общество.
„Колкото и да е песимистична цялата ситуация, аз оставам оптимист… Това е дълъг културно-цивилизационен път… ще се изгражда за поколения напред“,
казва Гърдев, допълвайки, че макар често у нас енергията да се губи в „пречене“, с отварянето към Европа „постепенно това се променя“.
В своите постановки, включително „Венецианският търговец“, Гърдев изследва културните войни и сблъсъка между различни социални и културни групи.
„Културните войни представляват тежък проблем – дори по-тежък от социалните неравенства… те подкопават стабилността и водят до концентрация на власт“,
обяснява той. В този контекст антидемократичната интуиция, че властта трябва да се съсредоточи в една силна фигура, според него е дълбоко вкоренена в българското общество.
„Ние сега на конституционно ниво я признаваме, но вътрешно не се чувстваме равнопоставени“,
казва режисьорът, акцентирайки върху нуждата от реално осъзнаване на равенството.
По отношение на образованието Гърдев е скептичен към въвеждането на нов предмет за добродетелите и религиите в училище.
„Ключово е ограмотяването за правните и за моралните норми… Много е важно тези две зони – морал и право, да бъдат сближавани“,
посочва той, като предупреждава, че липсата на компетентност при въвеждането може да доведе до „недопустим резултат за едната половина от обществото“.
Според него България е разделена на много „общества“, а социалните мрежи допълнително засилват фрагментацията.
„В този смисъл е крайно време да се намери общ път… Това е големият проблем – изграждането на общи ценности в едно фрагментирано общество“.
В заключение, Гърдев подчертава нуждата от позитивна нагласа:
„В противен случай стигаме до ситуация, в която само преповтаряме лайтмотива на отчаянието и вкарваме и другите в него“.