102- годишната църква „Св. Св. Константин и Елена“ в хасковското село Корен се руши.
- Реклама -
Покривът е пропаднал, стените са пропукани, всичко в храма е в руини, предава БГНЕС.
Храмът вече е под ключ, тъй като е опасен. Преди година жители на селото се надяваха, че храмът ще бъде възстановен. Група жени дори се зае за почисти около църквата, имаха намерение да създадат църковно настоятелство, за да започне дарителска кампания.
Оказа се хора, които да дарят, има, но настоятелство и сметка няма, обяснява Добринка Иванова. Глава на настоятелството трябва да е свещеник. Този, който отговаряше за селото, бе сменен, другият не го е еня. Без отговор останали и въпросите на хора от селото до пловдивската митрополия каква е съдбата на храма – ще им се съдейства ли за настоятелство. Така сме принудени да обясняваме, че средства за ремонт на църквата не могат да се дарят, разказват още християните в селото.
Изоставен храмът е на път да са саморазруши. Догодина сигурно няма да го има, смятат местните. Хората спасили поне иконите, като ги раздали на параклиси в близките села. Преди години в селото идвал свещеник поне за празници, днес при миряните поп не идва. Вкъщи ще посрещнем Великден, както от дълги години насам, казва Василка Тенева.
Никой не бие камбаната в буренясалия двор на църквата. През 90- те години откраднали голямата камбана. Намериха се средства, сложиха нова, но тя мълчи отдавна, допълват още хората от селото.
102- годишната църква „Св. Св. Константин и Елена“ в хасковското село Корен се руши.
- Реклама -
Покривът е пропаднал, стените са пропукани, всичко в храма е в руини, предава БГНЕС.
Храмът вече е под ключ, тъй като е опасен. Преди година жители на селото се надяваха, че храмът ще бъде възстановен. Група жени дори се зае за почисти около църквата, имаха намерение да създадат църковно настоятелство, за да започне дарителска кампания.
Оказа се хора, които да дарят, има, но настоятелство и сметка няма, обяснява Добринка Иванова. Глава на настоятелството трябва да е свещеник. Този, който отговаряше за селото, бе сменен, другият не го е еня. Без отговор останали и въпросите на хора от селото до пловдивската митрополия каква е съдбата на храма – ще им се съдейства ли за настоятелство. Така сме принудени да обясняваме, че средства за ремонт на църквата не могат да се дарят, разказват още християните в селото.
Изоставен храмът е на път да са саморазруши. Догодина сигурно няма да го има, смятат местните. Хората спасили поне иконите, като ги раздали на параклиси в близките села. Преди години в селото идвал свещеник поне за празници, днес при миряните поп не идва. Вкъщи ще посрещнем Великден, както от дълги години насам, казва Василка Тенева.
Никой не бие камбаната в буренясалия двор на църквата. През 90- те години откраднали голямата камбана. Намериха се средства, сложиха нова, но тя мълчи отдавна, допълват още хората от селото.
