УНСС предлага създаването на два нови института – Институт за изкуствен интелект в икономиката и Институт за повишаването на научно-изследователския капацитет в ядрената енергетика и ядрената сигурност.
„В икономиката приложението на ИИ става ежедневие. Изчезват много консултантски дейности. Трябва да се търси приложение на ИИ навсякъде, а не да се забранява или ограничава“,
„Няма да създаваме софтуер, да пишем нови програми за ИИ, а ще прилагаме ИИ в области, където е възможно.“
заяви пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
Ректорът уверява, че обучението в новите институти няма да е само теоретично, тъй като университетът разполага с голям data център, участва в два проекта за супер бързи компютри, има връзка със супер компютъра на БАН и развива стартъпи. Той допълни, че целта на това предложение, съобразено с профила на университета, е студентите да се научат да прилагат ИИ в бизнеса.
Студентите са доста по-напред в използването на изкуствения интелект, отколкото учебната програма позволява, отбеляза проф. Димитров.
Професор Димитров допълни, че има възможност новият институт да се финансира на проектен принцип, за да не изразходват допълнителни средства от бюджета. Същевременно това може да бъде рамка за съвместна работа.
„Искаме да създадем точка за контакт, организационна структура, която да е ясно видима. Бизнесът ще знае много точно към кого точно да се обърне.“
Ректорът посочва, че завършилите ядрена енергетика не са само инженери, които могат да работят с ядрени реактори. Причината за това е, че почти 2/3 от хората в една ядрена централа се занимават с логистика, икономика, счетоводство, сигурност и много други неща извън физиката и ядреното инженерство. Професорът отбеляза, че това е огромен и сложен процес, но има смисъл от изграждането на институт по ядрена сигурност.
„За новия проект – строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, ще бъдат необходими 8 000 – 10 000 души“,
допълни Димтитър Димитров.